Изведнъж изпитах чудовищно усещане за болка, физическа отпадналост и ужас. Дъхът ми спря. Очите ми се замъглиха. Разбрах, че губя съзнание. Тогава чух сухия, пукащ звук като от счупване на лула в основата на врата и усетих гъделичкането във върха на главата, преминаващо като тръпка през цялото ми тяло. Следващото нещо, което видях, беше как ги гледам от другия край на кухнята. Трите момичета бяха вперили погледи в мен, легнали на пода.
— Какво правите бе, хора? — чух някой да казва със силен, груб, заповеден тон.
Изпитах невероятно чувство. Усетих как Жозефина ме пуска и се изправя. Лежах на пода и в същото време стоях на известно разстояние от тях, гледайки към една жена, която не бях виждал преди. Тя стоеше до вратата. Тръгна към мен и спря на около два метра разстояние. Загледа се в мен за момент. Разбрах веднага, че това е Ла Горда. Настоя да разбере какво става.
— Само му разигравахме една малка шега — каза Жозефина, прочиствайки гърлото си. — Преструвах се на няма.
Трите момичета се притиснаха една в друга и започнаха да се смеят. Ла Горда остана невъзмутима, наблюдавайки ме в същото време.
Бяха ме изиграли! Моята глупост и доверчивост ми се сториха толкова оскърбителни, че изпаднах в пристъп на истеричен смях, едва владеейки се. Тялото ми трепереше.
Разбрах, че поведението на Жозефина не е било само игра, както бе заявила. Те трите бяха вършили работа. В действителност бях почувствал тялото на Жозефина като сила, която на практика влизаше в собственото ми тяло. Хапането на Роза, което несъмнено бе хитрина за отвличане на вниманието ми, беше съвпаднало с усещането ми, че сърцето на Жозефина бие вътре в моите гърди.
Чух Ла Горда да ми нарежда да се успокоя.
Нервен спазъм премина през тялото ми и после ме овладя тих, сдържан гняв. Отвращаваха ме. Беше ми писнало от тях. Ако бях на себе си, щях да си грабна якето и бележника и щях да изляза от къщата. Бях някак замаян и усещанията ми бяха напълно притъпени. Бях останал с впечатлението, че когато най-напред бях погледнал към момичетата от другия край на кухнята, всъщност ги наблюдавах от положение много над нивото на очите ми, от място, близо до тавана. Но още по-смущаващото бе, че наистина бях осъзнал, че именно гъделичкането на върха на главата ми е това, което ме бе изтръгнало от прегръдката на Жозефина. Не беше само сякаш нещо излиза от върха на главата ми, а нещо действително излезе от върха на главата ми.
Няколко години по-рано дон Хуан и дон Хенаро бяха объркали моите възприятия и бях получил някакво невъзможно двойствено усещане: чувствах, че дон Хуан ме е повалил и притиснал на земята и в същото време чувствах, че все още съм прав. Действително бях на двете места едновременно. От магьосническа гледна точка можеше да се каже, че тялото ми бе съхранило спомена за това двойствено възприемане и, изглежда, го беше повторило. Имаше обаче две нови неща, които допълниха този път телесната ми памет. Едното беше, че гъделичкането, което различавах вече отчетливо по време на сблъсъците ми с тези жени, е средството за постигане на това двойствено възприятие; а другото — че звукът в основата на врата ми освобождава нещо в мен, което е способно да излезе през върха на главата ми.
След минута-две окончателно почувствах, че слизам отнякъде около тавана, докато си стоях на пода. Отне ми известно време, за да привикнат очите ми да гледат от нормалното си ниво.
Гледайки четирите жени, се почувствах разголен и уязвим. За миг получих раздвоение на съзнанието или загуба на способността за възприятия. Беше сякаш съм със затворени очи и някаква сила ме бе накарала да се завъртя няколко пъти. Когато отворих очи, момичетата ме гледаха с отворени уста. Но някак си се чувствах отново самия себе си.
3
ЛА ГОРДА
ПЪРВОТО НЕЩО, което ми направи впечатление у Ла Горда, бяха очите: много тъмни и спокойни. Тя ме изучаваше от главата до петите. Очите й обхождаха тялото ми по същия начин, по който дон Хуан го правеше. Всъщност очите й излъчваха същото спокойствие и сила. Разбрах защо тя е най-добрата. Мисълта, която ми мина, беше, че дон Хуан е оставил на нея очите си.