Попитах Ла Горда какво би рекъл Нагуалът, ако му кажех, че познавам родители с много повече дух и острота от децата си.
Тя се разсмя, закривайки лицето си с жест на престорена обърканост.
— Можеш да попиташ мен — рече тя, смеейки се тихо. — Искаш ли да чуеш моето мнение?
— Разбира се, че искам.
— Тези хора не са с повече дух, просто от самото начало са имали повече жизненост и са възпитали децата си да бъдат покорни и боязливи. Държат децата си в страх през целия им живот, това е.
Разказах й за един мой познат, баща на четири деца, който на петдесет и три години промени изцяло живота си. Напусна жена си и административната си длъжност в една огромна корпорация, след като двайсет и пет години бе градил кариера и семейство. Заряза всичко много дръзко и отиде да живее на един остров в Тихия океан.
— Искаш да кажеш, че е отишъл да живее там сам? — попита Ла Горда с изненада в гласа.
Беше разгромила доводите ми. Трябваше да призная, че бе отишъл там с двайсет и три годишната си годеница.
— Която без съмнение е цялостна — допълни Ла Горда.
Отново трябваше да се съглася с нея.
— Празният мъж непрекъснато използва цялостта на жената — продължи тя. — Цялостната жена е опасна в своята цялостност, дори повече от мъжа. Тя е непостоянна, нервна, на настроения, но също и способна на големи промени. Такива жени могат да се вдигнат и да отидат навсякъде. Там няма да правят нищо, но това е защото нямат нищо в действие, с което да започнат. Празните хора, от друга страна, вече не могат да се устремят така, но на тях повече може да се разчита. Нагуалът каза, че празните хора са като червеите, които се оглеждат преди да се придвижат малко, после се закрепят стабилно на новата си позиция, след което отново се придвижват още малко. Цялостните хора винаги скачат, премятат се през глава и почти винаги се приземяват върху нея, но това не е от значение за тях.
— Нагуалът каза, че за да влезе в другия свят, човек трябва да е цялостен. За да е магьосник, човек се нуждае от цялата си сияйност — никакви дупки, никакви кръпки — и от цялата острота на духа. Така че, празният магьосник трябва да си възвърне цялостността. Мъж или жена, те трябва да са цялостни, за да влязат в онзи свят там, в онази вечност, където Нагуалът и Хенаро са сега и ни чакат.
Тя замълча и дълго се взира в мен. Светлината едва стигаше за писане.
— Но как си възвърна цялостта? — попитах аз.
Тя подскочи при звука на гласа ми. Повторих въпроса си. Тя се загледа в свода на пещерата преди да ми отговори.
— Трябваше да се откажа от двете си момичета — рече тя. — Нагуалът ти е казал веднъж как се прави това, но ти не си искал да чуеш. Неговата идея бе, че човек трябва да си открадне отново остротата. Той каза, че сме я взели грубо, като сме я откраднали, и трябва да си я възвърнем по същия начин, грубо.
— Той ме напътстваше как да го направя и първото нещо, което ме накара да направя, бе да се откажа от тези две деца. Трябваше да направя това по време на сънуване. Малко по малко се научих да не ги обичам, но Нагуалът каза, че това е безполезно; човек трябвало да се научи да не го е грижа, а не да не ги обича. Винаги когато тези момичета не означаваха нищо за мен, трябваше да ги виждам отново, да ги гледам с очите си и да ги докосвам с ръцете си. Трябваше да ги галя нежно по главичките и да оставя лявата ми страна да измъкне остротата от тях.
— Какво стана с тях?
— Нищо. Те нищо не усетиха. Отидоха си вкъщи и сега са като зрели хора. Празни като повечето около тях. Не обичат компанията на деца, защото вече не им харесва. Мисля, че така са по-добре. Отнех им лудостта. Те нямаха нужда от нея, докато аз имах. Не съм знаела какво правя, когато съм им я дала. Освен това те все още притежават остротата, която са откраднали от баща си. Нагуалът беше прав: никой не забеляза какво е загубил, но аз усетих какво съм спечелила. Когато погледнах навън от тази пещера, видях всичките си илюзии наредени в редица като войници. Светът беше ярък и нов. Тялото и духът ми бяха освободени от тежестта си и аз бях наистина ново същество.