— Знаеш ли как си взела своята острота от децата си?
— Те не са мои деца! Аз никога не съм имала деца. Погледни ме.
Тя изпълзя от пещерата, вдигна полата си и ми показа голото си тяло. Първото нещо, което забелязах, беше колко стройно и стегнато е то.
Тя настоя да се приближа и щателно да я разгледам. Тялото й беше толкова нежно и здраво, че ми се наложи да направя заключението, че не е възможно да е имала деца. Тя качи десния си крак на висока канара и ми показа вагината си. Желанието й да докаже своята промяна беше така силно, че трябваше да се разсмея, за да разредя малко нервното напрежение. Казах, че не съм лекар и следователно не мога да позная, но съм уверен, че е права.
— Разбира се, че съм права — рече тя, като припълзя отново в пещерата. — Нищо никога не е излизало от тази утроба.
След моментна пауза тя отговори на въпроса ми, който вече бях забравил под атаката на показаното от нея.
— Лявата ми страна ми върна остротата — рече тя. — Аз трябваше само да посещавам момичетата. Ходих там четири-пет пъти, за да могат да свикнат с мен. Бяха пораснали и ходеха на училище. Мислех, че ще трябва да си наложа да не ги обичам, но Нагуалът каза, че това няма значение и че мога да ги обичам, ако искам. И аз ги обичах. Но това беше като да обичаш непознат. Бях взела решение и намерението ми беше непреклонно. Искам да вляза в другия свят, докато съм още жива, както Нагуалът ми каза. За да направя това, имам нужда от цялата острота на духа си. Имам нужда от своята цялостност. Нищо не може да ме отклони от пътя ми към този свят! Нищо!
Погледна ме предизвикателно.
— Трябва да се откажеш и от двете — и от жената, която те е изпразнила, и от момченцето, което обичаш, ако искаш да си върнеш цялостта. От жената лесно ще се откажеш. Но момченцето е нещо друго. Смяташ ли, че си заслужава заради безполезната ти привързаност към това дете да не можеш да влезеш в този свят?
Нямах отговор. Не че ми трябваше време да го обмисля. По-скоро бях напълно объркан.
— Соледад трябваше да вземе остротата си от Паблито, ако иска да влезе в нагуала — продължи тя. — Как е възможно да го направи? Паблито, без значение колко е слаб, е магьосник. Но Нагуалът даде на Соледад уникален шанс. Той й каза, че единствената й възможност е когато ти влезеш в къщата. И за този момент той не само ни накара да се пренесем в другата къща, но ни накара да й помогнем да разшири пътеката, водеща до къщата, та да можеш да стигнеш с колата си до самата врата. Той й каза, че ако води безупречен живот, ще може да те впримчи и да изсмуче цялата ти сияйност, която е всичката сила, оставена от Нагуала в тялото ти. Това не би я затруднило. Тъй като върви в обратна посока, тя би могла да те пресуши до капка. Трябваше обаче с цялата си сръчност и умение да те доведе до момент на безпомощност.
— Убиеше ли те веднъж, твоята сияйност щеше да увеличи силата й и тя щеше да тръгне да преследва нас. Аз бях единствената, която знаеше. Лидия, Жозефина и Роза я обичат. Аз — не. Знаех какви са плановете й. Щеше да ни убие една по една, когато пожелае, тъй като нямаше какво да губи, а можеше да спечели всичко. Нагуалът ми каза, че това е единствения й начин. Той ми повери момичетата и ми каза какво да правя в случай, че Соледад убие теб и тръгне да преследва нашата сияйност. Според неговата преценка аз имах шанс да спася себе си и може би едно от момичетата. Разбираш ли, Соледад съвсем не е лоша жена; тя прави просто това, което се изисква от един безупречен воин. Сестричките я обичат повече от собствените си майки. Тя действително им е като майка. Това, както каза Нагуалът, е в нейна полза. Каквото и да правех, не можех да откъсна сестричките от нея. Така че, ако те беше убила, щеше да отнеме поне две от тези доверчиви души. И ако беше отстранила теб от пътя си, Паблито щеше да бъде дребна работа. Соледад щеше да го размаже като буболечка. След което, събрала всичката си цялостност и сила, тя щеше да влезе в онзи свят, там. Ако аз бях на нейно място, щях да се опитам да направя точно това, което направи тя. Нали разбираш — за нея въпросът беше или всичко, или нищо. Отначало, когато ти дойде, всички бяха заминали. Изглеждаше като че ли това е края за теб, а и за някои от нас. Но после Соледад загуби и се отвори шанс за сестрите. В момента, в който разбрах, че си успял, казах на трите момичета, че сега е техен ред. Нагуалът беше казал да изчакат до сутринта, за да те сварят неподготвен. Той каза, че времето сутрин не ти се отразява добре. Той ми нареди да стоя настрана, без да се намесвам, и да вляза само ако се опиташ да нарушиш сияйността на сестрите.