Втренчих се в нея.
— Току-що видях, че не знаеш нищо за тях — рече тя и се усмихна.
— Абсолютно права си — отвърнах аз.
— Нагуалът ми каза, че човешката форма е сила — рече тя. — А човешката същност е… ами… същност. Той каза, че всичко си има специфична същност. Растенията имат същност, животните имат същност, червеите — също. Сигурен ли си, че Нагуалът никога не ти е показвал човешката същност?
Казах й, че бе скицирал понятието, но съвсем накратко, когато веднъж се опитваше да ми обясни нещо от един мой сън. Във въпросния сън аз бях видял човек, който като че ли се криеше в тъмнината на една тясна клисура. Като го видях там, се изплаших. Погледнах го за момент, а човекът пристъпи напред и ми се показа в цял ръст. Беше гол и тялото му излъчваше мека светлина. Харесах очите му. Бяха дълбоки и приветливи. Сториха ми се много благи. Но тогава той отстъпи назад в тъмнината на клисурата и очите му заприличаха на две огледала, подобно очите на див звяр.
Дон Хуан каза още, че съм се срещнал с човешката същност чрез „сънуване“. Той ми обясни, че магьосниците използват „сънуването“, за да ги отведе до същността, и че същността на хората без съмнение е една реалност — реалност, която някои от нас могат да видят в определен момент, когато сме обладани от сила, и която всички без изключение виждаме в момента на смъртта си. Той описа същността като извора, като началото на човека, понеже без същността, която събира в едно цяло силата на живота, няма начин тази сила да се задържи в рамките на човека.
Той изтълкува моя сън като кратък и извънредно опростен поглед върху същността. Той каза, че сънят ми е потвърдил факта, че съм простодушен и много земен човек.
Ла Горда се разсмя и рече, че тя би казала същото. Да видиш същността като обикновен човек, а след това като животно действително било твърде опростен поглед върху нея.
— Може пък това да е било просто един глупав, обикновен сън — казах аз, опитвайки се да се защитя.
— Не — отвърна тя с широка усмивка. — Нали разбираш, човешката същност издава мека светлина и винаги се намира в кладенци и тесни клисури.
— Защо в клисури и кладенци? — попитах аз.
— Защото се захранва от водата. Няма ли вода, няма и същност — отвърна тя. — Знам, че Нагуалът често те е водил при кладенци с надеждата да ти покаже същността. Но твоята празнота ти е пречела да видиш каквото и да е. Същото се случи и с мен. Той ме караше да лежа гола върху една скала точно в центъра на един пресъхнал кладенец, но от това аз само чувствах някакво присъствие, което ме плашеше до смърт.
— Защо празнотата пречи на човек да види същността?
— Нагуалът каза, че всичко в света е сила, която или притегля, или тласка. А за да бъдем притегляни или тласкани, трябва да сме като корабно платно, като хвърчило във въздуха. Но ако има дупка в средата на нашата сияйност, силата минава през нея и не може да ни въздейства.
— Нагуалът ми каза още, че Хенаро много те харесал и се опитвал да те накара да усетиш дупката в корема си. Той хвърлял сомбрерото си във въздуха като хвърчило, за да те дразни; дори те дърпал за тази дупка, докато не получиш диария, но ти така и не си схванал какво върши.
— Защо не са ми го казали така просто, както ми го казваш ти?
— Казали са ти го, но ти не си обърнал внимание на думите им.
Не можех да повярвам на това й твърдение. Да приема, че са ми говорили за това, а аз не съм го съзнавал, бе немислимо.
— Ти някога виждала ли си същността, Горда? — попитах аз.
— Разбира се, когато отново станах цялостна. Един ден сама отидох до онзи същия кладенец и тя се появи. Беше лъчисто, сияйно същество, Не можех да го гледам. Заслепяваше ме. И ми стигаше, че съм в негово присъствие. Чувствах се щастлива и силна. И нищо друго нямаше значение, нищо. Просто да бъда там бе всичко, което исках. Нагуалът каза, че понякога, ако имаме достатъчно лична сила, можем да зърнем същността, макар да не сме магьосници; когато това се случи, казваме, че сме видели Бог. Той каза, че ако я наричаме Бог, ще е истина.
— Чувствах се ужасно, докато разбера Нагуала, защото аз бях много религиозна жена. Нямах нищо друго на света, освен моята религия. И затова като чуех Нагуалът да казва тези неща, се разтрепервах цялата. Но после станах цялостна и силите на света започнаха да ме притеглят; и разбрах, че Нагуалът е бил прав. Същността е Бог. Ти как смяташ?
— В мига, в който я видя, ще ти кажа — рекох аз. Тя се разсмя и каза, че Нагуалът често ме вземал на присмех, като казвал, че в мига, в който видя същността, вероятно ще стана член на францисканския орден, защото дълбоко в себе си съм бил религиозна душа.