— Какво е искал да каже с това?
— Изкуството ни като обикновени хора се изразява в това, че знаем как да задържаме образа на това, което гледаме. Нагуалът каза, че вършим това, но не знаем как. Просто го правим; тоест, телата ни го правят. При сънуването трябва да направим същото нещо, с тази разлика, че при сънуването трябва да се научим как да го правим. Трябва да се мъчим не да гледаме, а просто да зърваме и въпреки това да задържаме образа.
— Нагуалът ми каза да намеря в своите сънища запушалка за пъпа си. Отне ми доста време, защото не разбирах какво има предвид. Той каза, че при сънуването внимаваме чрез пъпа си; следователно той трябва да бъде защитен. Нужна ни е малко топлина или чувството, че нещо притиска пъпа ни, за да задържим образите в сънищата си. Намерих едно речно кръгло камъче в сънищата си, което пасваше на пъпа ми, и Нагуалът ме накара да го търся ден след ден в кладенци и каньони, докато го намерих. Направих му каишка и все още го нося, ден и нощ. Така по-лесно задържам образите на съня си.
— Нагуалът ми постави задача в сънуването си да отивам на определени места. Справях се наистина добре с тази задача, но по това време се освободих от формата си и започнах да виждам онова око пред себе си.
— Нагуалът каза, че окото е променило всичко, и ми даде нареждания да започна да използвам окото, за да се откъсвам. Той каза, че не съм имала време да достигна до двойника си в моето сънуване, но че чрез окото било дори по-добре. Почувствах се измамена. Сега не ме е грижа. Използвах това око максимално. Оставях да ме отведе в моето сънуване. Затварям очи и заспивам като нищо, дори през деня, където и да е. Окото ме притегля и аз влизам в друг свят. През по-голямата част от времето просто бродя из него. Нагуалът каза на мен и на сестричките, че по време на менструацията ни сънуването става сила. Аз например малко лудувам. Ставам по-дръзка. И както ни показа Нагуалът, един процеп се отваря пред нас през тези дни. Ти не си жена и няма да го разбереш, но два дни преди да й дойде менструацията, жената може да разтвори този процеп и през него да прекрачи в друг свят.
С лявата си ръка тя проследи контура на невидима линия, която, изглежда, бе разположена вертикално на една ръка разстояние пред нея.
— През това време жената, ако иска, може да се откъсне от образите на света — продължи Ла Горда. — Това е процепът между световете и, както ни е казвал Нагуалът, той е точно пред всяка от нас, жените.
— Причината, поради която Нагуалът смята, че жените са по-добри магьосници от мъжете, е тази, че те винаги имат процепа пред себе си, докато мъжът трябва да го направи.
— И така, по време на менструациите си се научих в сънуване да летя с линиите на света. Научих се да правя искри с тялото си, за да примамвам линиите, а след това се научих да ги сграбчвам. И това е всичко, което съм научила в сънуване досега.
Разсмях се и й казах, че аз нямам какво да покажа след моите години на „сънуване“.
— Научил си се как да викаш съюзниците в сънуване — рече тя с голяма увереност.
Казах й, че дон Хуан ме е научил да издавам онези звуци. Тя като че ли не ми вярваше.
— Съюзниците сигурно идват при тебе тогава, защото търсят неговата сияйност — рече тя, — сияйността, която е оставил на теб. Той ми каза, че всеки магьосник има толкова много сияйност за раздаване. И той я разпределя между децата си съобразно нареждането, което получава от някъде там отвън, от онази необятност. В твоя случай той дори ти е дал собствения си повик.
Тя цъкна с език и ми намигна.
— Ако не ми вярваш — продължи тя, — защо не ми издадеш звука, на който те е научил Нагуалът, и да видиш дали съюзниците ще дойдат при тебе.
Нямах желание да направя това. Не защото вярвах, че звукът ми ще доведе каквото и да било, но защото не исках да й угаждам.
Тя изчака малко и като се убеди, че не възнамерявам да се опитам, сложи ръка на устата си и имитира моя тупкащ звук до съвършенство. Тя продължи да го прави пет-шест минути, като спираше само за да си поеме дъх.
— Виждаш ли? — попита тя с усмивка. — Съюзниците пет пари не дават за моето повикване, без значение колко е близко до твоето. Сега опитай ти.
Опитах. След няколко секунди чух отговор на звука. Ла Горда скочи на крака. Имах ясното усещане, че тя е по-изненадана и от мен. Тя бързо ме накара да спра, изгаси фенера и събра, бележките ми.
Тъкмо щеше да отвори външната врата и внезапно спря; смразяващ кръвта звук дойде точно откъм външната страна на вратата. Прозвуча ми като ръмжене. Беше така страховито и зловещо, че и двамата отскочихме назад, далече от вратата. Физическата ми уплаха беше толкова силна, че бих побягнал, ако имаше къде да отида.