Нещо тежко се облягаше на вратата; това я караше да скърца. Погледнах Ла Горда. Тя изглеждаше още по-уплашена. Още стоеше с ръка, протегната напред, като че ли да отвори вратата. Устата й беше отворена. Изглеждаше сякаш бе замръзнала посред действието.
Вратата щеше да се отвори всеки момент. Нямаше удари по нея, а само един ужасяващ натиск; не само върху вратата, но и около цялата къща.
Ла Горда се изправи и ми каза бързо да я прегърна откъм гърба, като увия ръце около кръста й и ги сключа върху пъпа й. След това тя направи странно движение с ръцете си. Все едно, че изтръскваше кърпа, като я държи за двата края на височината на очите си. Повтори това движение четири пъти. След това направи друго странно движение. Сложи ръце пред гърдите си с дланите нагоре, една над друга, без да се докосват. Лактите й бяха точно от двете й страни. Тя стисна ръце, като че ли внезапно бе хванала две невидими пръчки. Бавно обърна ръцете си, докато не застанаха с дланите надолу и после направи едно изключително красиво, напрегнато движение — движение, което сякаш включваше всеки мускул на тялото й. Като че ли отваряше тежка плъзгаща се врата, която оказваше огромна съпротивление. Тялото й трепереше от усилието. Ръцете й се движеха бавно, като че ли отваряше една много, много тежка врата, докато се изпънаха докрай настрани.
Имах ясното усещане, че веднага след като отвори онази врата, в стаята нахлу вятър. Този вятър ни притегли и ние всъщност минахме през стената. Или не, по-скоро стените на къщата минаха през нас, или може би ние тримата — Ла Горда, къщата и аз, минахме, през вратата, която тя беше отворила. Изведнъж се оказах насред открито поле. Можех да различа тъмните очертания на околните планини и дървета. Вече не се държах за кръста на Ла Горда. Някакъв шум над мен ме накара да погледна нагоре и видях тя да се рее на около три метра над мен подобно черната сянка на огромно хвърчило. Почувствах ужасен сърбеж в пъпа и тогава Ла Горда се спусна на земята с невероятна скорост, но вместо да се пребие, тя меко и стабилно спря.
В момента, в който Ла Горда се приземи, сърбежът в областта на пъпа ми се превърна в ужасно изтощителна, нервна болка. Като че ли приземяването й дърпаше вътрешностите ми навън. Изпищях от болка с пълен глас.
След това Ла Горда стоеше до мен, страшно задъхана. Аз бях седнал. Отново бяхме в стаята, в къщата на дон Хенаро, където бяхме преди.
Ла Горда, изглежда, не можеше да си поеме дъх. Беше плувнала в пот.
— Трябва да се махнем оттук — промълви тя.
Пътуването до къщата на сестричките беше кратко. Никоя от тях не беше там. Ла Горда запали един фенер и ме заведе направо в лятната кухня в задната част на къщата. Там тя се съблече и ме помоли да я окъпя като кон, плискайки водата върху нея. Взех едно малко ведро, пълно с вода, и започнах внимателно да я поливам, но тя поиска обилно да я облея с вода.
Тя обясни, че един контакт със съюзниците, такъв, какъвто бяхме имали ние, причинява крайно увреждаща пот, която трябва да се измие веднага. Тя ме накара да съблека дрехите си, след което ме обля с ледено студена вода. След това ми подаде чиста кърпа и ние се подсушихме, докато се прибирахме обратно в къщата. Тя седна на голямото легло в предната стая, след като бе закачила фенера на стената над него. Коленете й бяха вдигнати и можех да видя всяка част от тялото й. Прегърнах голото й тяло и тогава разбрах какво бе имала предвид доня Соледад, когато каза, че Ла Горда е жената на Нагуала. Тя беше безформена като дон Хуан. Не ми беше възможно да мисля за нея като за жена.
Понечих да се облека. Тя дръпна дрехите ми настрана. Каза, че преди да мога да ги нося отново, трябва да ги изложа на слънце. Даде ми одеяло да се загърна и взе едно за себе си.
— Тази атака на съюзниците бе наистина страшна — рече тя, като седнахме на леглото. — Извадихме късмет, че успяхме да се измъкнем от тях. Не разбирах защо Нагуалът ми каза да отида в къщата на Хенаро с тебе. Сега вече знам. Тази къща е мястото, където съюзниците са най-силни. Изпуснаха ни на косъм. Извадихме късмет, че знаех как да излезем.
— Как го направи, Горда?
— Наистина не знам — отвърна тя. — Просто го направих. Тялото ми е знаело как, предполагам, но когато искам да мисля как съм го направила, не мога.
— Това беше голямо изпитание и за двама ни. До тази нощ аз не знаех, че мога да отворя окото, точно както Нагуалът казваше, че мога. Никога не съм успявала да го направя, преди ти да дойдеш. Опитвах се, но никога не ставаше. Този път уплахата от съюзниците ме накара да грабна окото по начина, по който Нагуалът ми бе казал, като го разтърся четири пъти в четирите му посоки. Той каза, че трябва да го изтръскам, както изтръсквам чаршаф, и после да го отворя, както се отваря врата, като я дърпам точно по средата. Останалото беше много лесно. Щом вратата бе отворена, почувствах силен вятър, който ме дърпаше, вместо да ме издуха. Трудността е, казваше Нагуалът, да се върнеш. Трябва да си много силен, за да успееш да го направиш. Нагуалът, Хенаро и Елихио можеха да влизат и да излизат от това око като нищо. За тях окото дори не беше око; те казваха, че е оранжева светлина, като слънцето. Същите бяха и Нагуалът и Хенаро — оранжева светлина, когато летяха. Аз съм все още много ниско на стълбицата; Нагуалът каза, че когато правя моето летене, се разплувам и изглеждам като камара кравешки изпражнения в небето. Нямам никаква светлина. Затова връщането е толкова ужасно за мен. Тази нощ ти ми помогна и два пъти ме дръпна обратно. Причината да ти покажа моето летене тази нощ, беше, че Нагуалът ми нареди да те оставя да го видиш, без значение колко трудно или лошо ще се получи. Предполага се, че с моето летене ти помагам по същия начин, както се предполага, че ти ми помагаше; когато ми показа двойника си. Аз видях цялата ти маневра от вратата. Ти беше толкова зает да съжаляваш Жозефина, че тялото ти не забеляза присъствието ми. Видях как твоят двойник излезе от върха на главата ти. Изпълзя като червей. Видях тръпка, която започна в краката ти и премина през тялото ти, след което излезе двойникът ти. Приличаше на теб, но беше много сияен. Беше като самия Нагуал. Затова сестрите се вцепениха. Знаеха, че това е самият Нагуал. Но не можех да видя всичко. Пропуснах звука, защото нямам внимание за него.