— Моля?
— Двойникът се нуждае от огромно количество внимание. Нагуалът е дал това внимание на теб, но не и на мен. Каза ми, че не му е стигнало времето.
Тя каза още нещо за някакъв вид внимание, но аз бях много уморен. Заспах така внезапно, че не успях дори да сложа бележките си настрана.
4
ХЕНАРОСИТЕ
Събудих се към осем часа и открих, че ла Горда бе изсушила дрехите ми на слънце и бе приготвила закуска. Ядохме в кухнята. Като привършихме закуската, я попитах за Лидия, Роза и Жозефина. Те като че ли бяха изчезнали от къщата.
— Помагат на Соледад — рече тя. — Тя се приготвя да заминава.
— Къде отива?
— Някъде далеч оттук. Вече няма за какво да остане. Тя чакаше теб, а ти вече дойде.
— Сестричките ще заминат ли с нея?
— Не. Те просто не искат да са тук днес. Изглежда днес не им е добър ден да се навъртат наоколо.
— Защо да не е добър ден?
— Хенаросите ще дойдат да те видят днес, а момичетата не се разбират с тях. Съберат ли се заедно, неминуемо започва жестока битка. Последният път, когато това се случи, за малко да се избият.
— Физически ли се бият?
— И още как. Те всички са много силни и никой от тях не иска да е втори. Нагуалът ми каза, че ще стане така, но аз съм безсилна да ги спра; и не само това, ами трябва да вземам и страна, така че е истинска каша.
— Откъде знаеш, че Хенаросите ще дойдат днес?
— Не съм говорила с тях. Просто зная, че днес ще бъдат тук, това е.
— Да не би да знаеш това, защото виждаш, Горда.
— Точно така. Виждам ги да идват. А един от тях идва директно към теб, защото го притеглят.
Уверих я, че никого не притеглям. Казах, че на никого не съм разкрил целта на пътуването си, но че то е свързано с нещо, за което трябва да питам Паблито и Нестор.
Тя се усмихна сдържано и каза, че съдбата ме е сложила в една двойка с Паблито, че с него много си приличаме и че без съмнение той пръв ще дойде да ме види. Тя добави, че всичко, което се случва на един воин, може да се изтълкува като знамение за това какво ще открие по време на посещението си. Помолих я да обясни какво има предвид.
— Този път мъжете ще ти дадат много малко — рече тя. — Жените са тези, които ще те разкъсат на парченца, както направи Соледад. Това бих казала, ако трябваше да тълкувам знамението. Ти чакаш Хенаросите, но те са мъже като теб. И погледни го това друго знамение: те малко изостават. Бих казала, че изостават с няколко дни. Това е твоята съдба, а също и тяхната — като мъже да сте все изостанали няколко дни.
— Изостанали от какво, Горда?
— От всичко. Изостанали от нас, жените, например. Тя се разсмя и ме погали по главата.
— Независимо какъв инат си — продължи тя, — трябва да признаеш, че съм права. Изчакай и ще видиш.
— Нагуалът казвал ли ти е, че мъжете са изостанали от жените? — попитах аз.