— Ла Горда е страхотна готвачка — рече той, като свърши с яденето. — Тя ме хранеше. Това беше преди години, преди да ме намрази, преди да стане вещица, искам да кажа Толтек.
Той ме погледна с искра в очите и ми намигна.
Почувствах се задължен да отбележа, че Ла Горда не ми е направила впечатление като способна да мрази когото и да е. Попитах го дали знае, че се е освободила от формата си.
— Това са пълни глупости! — възкликна той.
Той се вгледа в мен, като че ли преценяваше колко съм изненадан, след което скри лице под ръката си и се захихика като объркано дете.
— Е, тя наистина го направи — допълни той. — Тя е просто велика.
— Защо не я харесваш тогава?
— Ще ти кажа нещо, Маестро, защото ти вярвам. Тя е най-добрата. Тя е жената на Нагуала. Държа се така с нея, защото искам да ме глези и тя го прави. Тя никога не ми се ядосва. Мога да си правя, каквото искам. Понякога се увличам, нападам я физически и искам да я ударя. Когато това се случи, тя просто отскача от пътя ми, както правеше Нагуалът. В следващия миг дори не помни какво съм сторил. Това е то истински воин без форма. Тя постъпва така с всички. Но останалите сме жалка картина. Наистина сме лоши. Онези три вещици ни мразят и ние също ги мразим.
— Вие сте магьосници, Паблито — не можете ли да прекратите тази вражда?
— Разбира се, че можем, но не искаме. Какво очакваш да направим, да сме като братя и сестри ли?
Не знаех какво да кажа.
— Те бяха жени на Нагуала — продължи той. — И въпреки това всеки очакваше от мен да ги взема. Как, за бога, да направя това? Опитах с една от тях и вместо да ми помогне, тази проклета вещица едва не ме уби. И сега всяка една от тези жени иска да ми одере кожата, като че ли съм извършил престъпление. А аз само следвах инструкциите на Нагуала. Той ми каза, че трябва да легна с всяка от тях, една след друга, докато мога да ги издържам всичките наведнъж. Но аз не можах да легна дори с една.
Исках да го попитам за майка му, доня Соледад, но на този етап не виждах начин да я въведа в разговора. Замълчахме за момент.
— Мразиш ли ги за това, което се опитаха да ти направят? — попита той внезапно.
Видях подходяща възможност.
— Не, съвсем не — казах аз. — Ла Горда ми обясни техните причини. Но атаката на доня Соледад беше доста страшна. Виждаш ли я често?
Той не отговори. Погледна към тавана. Аз повторих въпроса си. Тогава забелязах, че очите му са пълни със сълзи. Тялото му потръпваше, разтърсвано от сподавено ридание.
Той каза, че някога имал прекрасна майка, която, без съмнение, сигурно съм помнел. Казвала се Мануелита, свята жена, която отгледала две деца, работейки като вол, за да ги издържа. Той изпитвал най-дълбока почит към тази майка, която го обичала и го отхранила. Но един ужасен ден се изпълнила злата му орис и той имал нещастието да срещне Хенаро и Нагуала, а те двамата разбили живота му. С много емоционален тон Паблито каза, че тези двама дяволи отнели неговата душа и душата на майка му. Те убили неговата Мануелита и оставили на нейно място тази ужасна вещица Соледад. Той се вгледа в мен с очи, пълни със сълзи, и каза, че тази отвратителна жена не е неговата майка. Не е възможно тя да е неговата Мануелита.
Той неудържимо плачеше. Не знаех какво да кажа. Неговият изблик на чувства беше толкова неподправен, думите му толкова искрени, че почувствах как ме залива вълна от съчувствие. Мислейки като обикновен цивилизован човек, трябваше да се съглася с него. Действително изглеждаше голямо нещастие за Паблито, че бе пресякъл пътя на дон Хуан и дон Хенаро.
Прегърнах го с ръка през раменете и за малко и аз да заплача. След дълго мълчание той стана и излезе към задната част на къщата. Чух го да си духа носа и да мие лицето си в кофа с вода. Като се върна беше по-спокоен. Дори се усмихваше.
— Не ме разбирай погрешно, Маестро — рече той. — Никого не обвинявам за това, което ми се случи. Такава е била съдбата ми. Хенаро и Нагуалът действаха както подобава на безупречни воини, каквито и бяха. Просто аз съм слаб, това е. И се провалих в моята задача. Нагуалът каза, че единственият ми шанс да избегна атаката на тази ужасна вещица е да обсебя четирите вятъра и да ги превърна в мои четири краища. Но аз не успях. Тези жени се бяха сдушили с онази вещица Соледад и не искаха да ми помогнат. Те искаха да умра.