— Дон Хуан ми е казвал, че магьосниците трябва да получат знак, преди да изберат някого. Имаше ли нещо такова при теб, Паблито?
— Да. Хенаро каза, че му станало любопитно да наблюдава как се тресе щандът и тогава видял, че двама души се любят под тезгяха. Затова седнал да ги изчака да излязат; искал да види кои са. Не след дълго момичето се появило на щанда, но мен ме изпуснал. Сметнал за много странно това, че ме пропуснал, след като бил решен да ме види. На следващия ден дошъл с Нагуала. Той също видял, че двама души се любят, но когато дошло време да ме хванат, и двамата ме пропуснали. Дошли отново на следващия ден; Хенаро минал зад щанда, а Нагуалът останал да пази отпред. Блъснах се в Хенаро, докато изпълзявах навън. Помислих, че не ме е видял, защото все още бях зад завеската, която закриваше малък квадратен отвор, който бях направил на страничната стена. Започнах да лая, за да го накарам да си помисли, че под завесата се е скрило малко кученце. Той изръмжа и също излая към мен, карайки ме наистина да повярвам, че от другата страна има едно огромно, зло куче. Така се изплаших, че побягнах в обратната посока и се блъснах в Нагуала. Ако той беше обикновен човек, щях да го поваля на земята, защото се блъснах право в него, но вместо това той ме повдигна като дете. Бях абсолютно смаян. За човек на неговата възраст бе действително силен. Мина ми през ума, че мога да използвам такъв силен човек да ми носи дървения материал. Освен това не исках да се излагам пред хората, които ме бяха видели да търча изпод тезгяха. Попитах го дали е съгласен да работи при мен. Той каза, че е съгласен. Същия ден дойде в магазина и започна работа като мой помощник. Работи в него всеки ден в продължение на два месеца. Не ми дадоха никакъв шанс тези двама дяволи. Нелепата картина на дон Хуан като работник на Паблито ми се стори невероятно смешна. Паблито започна да имитира как дон Хуан носел дървения материал на раменете си. Трябваше да се съглася с Ла Горда, че Паблито е толкова добър актьор, колкото и Жозефина.
— Защо са си направили целия този труд, Паблито?
— Трябвало е да ме примамят. Не смяташ, че бих тръгнал с тях просто така, нали? Цял живот бях слушал за магьосници и лечители, вещици и духове, но никога не съм вярвал и дума от това. Тези, които говореха за подобни неща, бяха просто неуки хора. Ако Хенаро ми беше казал, че той и приятелят му са магьосници, щях да ги зарежа. Но те бяха твърде умни за мен. Тези две лисици бяха наистина хитри. Те не бързаха. Хенаро каза, че би ме изчакал, ако ще и двайсет години. Затова Нагуалът дойде да работи при мен. Аз го поканих, така че всъщност аз им дадох ключа.
— Нагуалът беше прилежен работник. В онези дни аз си падах малко негодник и си мислех, че аз го изигравам. Вярвах, че Нагуалът е просто един глупав стар индианец, затова му казах, че ще го представя пред майстора като мой дядо, защото иначе няма да го наемат, но че ще трябва да получавам процент от надницата му. Нагуалът каза, че няма нищо против. Даваше ми част от няколкото песо, които изкарваше на ден.
— Майсторът бе много впечатлен от моя дядо, защото работеше здравата. Но останалите момчета го вземаха на присмех. Както знаеш, той имаше навика да изпуква всичките си стави от време на време. В магазина той ги изпукваше всеки път, когато носеше нещо. Хората, естествено, си мислеха, че той е толкова стар, че когато носи нещо на гърба си, цялото му тяло скърца.
— Чувствах се ужасно, докато Нагуалът ми беше дядо. Но до това време Хенаро вече бе разпалил алчността ми. Той ми бе казал, че дава на приятеля си някаква растителна храна, приготвена по специална рецепта, която го правела силен като бик. Всеки ден той донасяше по едно вързопче попарени зелени листа и му ги даваше да ги яде. Хенаро каза, че приятелят му не струвал нищо без неговата отвара, и за да ми докаже, два дни не му я дава. Без зелените листа Нагуалът изглеждаше като един невзрачен, обикновен старец. Хенаро ми каза, че аз също мога да използвам неговата отвара, за да накарам жените да ме обичат. Това ме заинтригува и той каза, че можем да станем съдружници, ако му помагам да приготвя отварата и да я дава на приятеля си. Един ден ми показа малко американски пари и каза, че продал първата партида на някакъв американец. Това ме хвана на въдицата и аз станах негов съдружник.
— Със съдружника ми Хенаро имахме велики планове. Той каза, че аз трябва да имам свой собствен магазин, защото с парите, които ще спечелим с неговата рецепта, аз ще мога да си позволя всичко. Купих един магазин, а съдружникът ми плати за него. Полудях от радост, че съдружникът ми не се шегува, и започнах да работя, като приготвях неговата зелена отвара.