— За него трябва твърде много енергия — рече той, — твърде много работа. Дори не разбирам как все още стоиш изправен.
— Нагуалът и Хенаро те разделиха веднъж в евкалиптовата горичка. Заведоха те там, защото евкалиптите са твоите дървета. Аз самият бях там и видях, когато те разделиха и извадиха твоя нагуал. Дърпаха те за ушите на две противоположни страни, докато разделиха твоята сияйност и ти вече не беше яйце, а два продълговати къса сияйност. След това отново те събраха, но всеки магьосник, който умее да вижда, ще ти каже, че има една огромна пролука в средата.
— Какво е предимството да си разделен?
— Имаш едно ухо, което чува всичко, и едно око, което вижда всичко и винаги ще си в състояние да изминеш още една миля, ако ти се наложи. Това, че си разделен, е също причината, поради която ни казаха, че ти си Маестрото.
Те се опитаха да разделят Паблито, но, изглежда, не са успели. Той е твърде разглезен и винаги си е угаждал. Затова е толкова скапан сега.
— Какво е двойникът тогава?
— Двойникът е другият, тялото, което човек получава в сънуване. Той изглежда точно като човека.
— Вие всички ли имате двойници? Нестор ме заоглежда с изненада.
— Ей, Паблито, разкажи на Маестрото за нашите двойници — каза той, смеейки се. Паблито се пресегна през масата и ръзтърси Бениньо.
— Ти му разкажи, Бениньо — рече той. — А най-добре, покажи му го.
Бениньо стана, отвори очите си възможно най-широко и погледна към покрива, след което смъкна панталоните си и ми показа своя пенис.
Хенаросите избухнаха в смях.
— Сериозно ли говореше, като попита за това, Маестро? — попита ме Нестор с нервно изражение.
Уверих го, че съм бил абсолютно сериозен в желанието си да науча каквото и да е, свързано с тяхното познание. Изнесох една дълга реч за осветляване на въпроса — как дон Хуан ме е държал настрана от тях по необясними причини, като по този начин ми е попречил да знам повече за тях.
— Помисли си само — рекох аз, — до преди три дни аз не знаех, че онези четири жени са били чираци на Нагуала, или че Бениньо е бил чирак на дон Хенаро.
Бениньо отвори очите си.
— Ти мисли за това — рече той. — Аз пък не знаех досега, че си толкова тъп.
Той отново затвори очите си и те всички неистово се разсмяха. Нямах друг избор, освен да се присъединя към тях.
— Просто те дразнехме, Маестро — каза Нестор като извинение. — Мислихме, че ти ни дразниш, като ни го натякваш. Нагуалът ни каза, че виждаш. Ако е така, ще разбереш, че ние сме жалка картина. Ние нямаме тялото на сънуването. Никой от нас няма двойник.
Много сериозно и убедено Нестор каза, че нещо застанало между тях и желанието им да имат двойник. Разбрах го в смисъл, че се е появила някакъв вид бариера, след като дон Хуан и дон Хенаро са заминали. Той смяташе, че вероятно това е резултат от провала на Паблито. Паблито добави, че откакто Нагуалът и Хенаро са заминали, нещо като че ли ги преследвало и дори Бениньо, който по това време живеел в най-южната част на Мексико, трябвало да се върне. Само когато тримата били заедно, се чувствали спокойни.
— Какво мислиш, че е това? — попитах Нестор.
— Има нещо там, в онази необятност, което ни притегля — отвърна той. — Паблито смята, че вината е негова, задето настрои враждебно онези жени.
Паблито се обърна към мен. Очите му силно блестяха.
— Те ме прокълнаха, Маестро — рече той. — Знам, че аз съм причината за всичките ни беди. Исках да изчезна от тези места след сблъсъка си с Лидия и няколко месеца по-късно заминах за Веракруз. Там бях много щастлив с едно момиче, за което исках да се оженя. Намерих си работа и живеех добре, докато един ден се върнах вкъщи и открих, че онези четири мъжкарани като хищници ме бяха проследили по миризмата. Бяха в къщата ми и измъчваха жена ми. Онази кучка Роза сложи гадната си ръка върху корема на жена ми и я накара да се изходи в леглото, просто така. Водачката им, Стокилограмовото дупе, ми каза, че са прекосили континента, за да ме търсят. Тя просто ме сграбчи за колана и ме изкара навън. Замъкнаха ме на автобусната спирка, за да ме докарат тук. Бях по-бесен и от дявол, но не можех да меря сили със Стокилограмовото дупе. Тя ме вкара в автобуса. Но по пътя за насам аз избягах. Тичах през шубраци и хълмове, докато краката ми се надуха и не можех да си сваля обувките. Едва не умрях. Боледувах девет месеца. Ако Свидетелят не ме беше намерил, щях да съм умрял!
— Не го намерих аз — каза ми Нестор. — Ла Горда го намери. Тя ме заведе до мястото, където беше той; двамата го взехме, занесохме го до автобуса и го доведохме тук. Бълнуваше и трябваше да платим на шофьора допълнителна такса, за да не го свали от автобуса.