С най-драматичен тон Паблито каза, че не е променил решението си; той все още искал да умре.
— Но защо? — попитах аз.
Бениньо отговори вместо него с гръмък, гърлен глас:
— Защото патката му вече не работи — каза той. Звукът от неговия глас беше толкова необичаен, че за момент имах чувството, че говори в пещера. Беше едновременно страшно и неуместно. Разсмях се почти неконтролируемо.
Нестор каза, че Паблито се бил опитал да изпълни задачата си да установи сексуални контакти с жените съгласно инструкциите на Нагуала. Той бил казал на Паблито, че четирите краища на неговия свят вече са поставени на своите места и той трябва само да предяви исканията си към тях. Но когато Паблито отишъл да поиска първия от своите краища, Лидия, тя едва не го убила. Нестор добави, че неговото лично мнение като свидетел на събитието е, че Лидия ударила с глава Паблито, защото той не могъл да изпълни функцията си на мъж и вместо да се притесни от цялата ситуация, тя го ударила.
— Паблито наистина ли се разболя в резултат от този удар или само се е преструвал? — попитах аз полу на шега.
Бениньо отговори със същия гръмък глас:
— Само се преструваше! — рече той. — Това беше просто един удар по главата!
Паблито и Нестор се закискаха и завикаха.
— Не обвиняваме Паблито, че се страхува от онези жени — каза Нестор. — Те всички са като самия Нагуал, страшни воини. Те са жестоки и луди.
— Наистина ли смяташ, че са толкова лоши? — попитах аз.
— Да кажеш, че са лоши, е само част от истината — отвърна Нестор. — Те са точно като Нагуала. Сериозни и мрачни. Когато Нагуалът беше тук, те често седяха близо до него и се взираха в далечината с притворени очи в продължение на часове, понякога на дни.
— Вярно ли е, че преди доста време Жозефина действително е била луда? — попитах аз.
— Това е смешно — рече Паблито. — Не преди доста време; тя и сега е луда. Тя е най-лудата от компанията.
Разказах им какво ми бе сторила. Смятах, че ще оценят смешната страна на нейното великолепно изпълнение. Но разказът ми, изглежда, ги развълнува не по начина, по който очаквах. Те ме слушаха като изплашени деца; дори Бениньо отвори очите си, за да слуша разказа ми.
— Уау! — възкликна Паблито. — Тези кучки са наистина страшни. А водачка им е Стокилограмовото дупе, както знаеш. Тя е тази, която хвърля камъка, а след това скрива ръката си и се преструва на невинно момиченце. Внимавай с нея, Маестро.
— Нагуалът обучи Жозефина да бъде всякаква — каза Нестор. — Тя може да направи каквото поискаш: да плаче, да се смее, да се ядосва — всичко.
— Но каква е, когато не разиграва театър? — запитах Нестор.
— По-луда и от прилеп — отвърна Бениньо с тих глас. — Запознах се с Жозефина още първия ден, когато пристигна. Трябваше да я нося до къщата. С Нагуала постоянно я завързвахме за леглото й. Веднъж тя се разплака за приятелката си, някакво момиченце, с което си играела. Плака три дни. Паблито я утешава и я храни като бебе. Тя е като него. И двамата не знаят как да спрат, щом веднъж са започнали.
Изведнъж Бениньо започна да души въздуха, стана и отиде до печката.
— Той наистина ли е стеснителен? — попитах Нестор.
— Стеснителен и ексцентричен — отвърна Паблито. — Ще бъде такъв, докато не се освободи от формата си. Хенаро ни каза, че рано или късно ще се освободим от формата си, така че няма смисъл да се тормозим да се променим, както ни бе казал Нагуалът. Хенаро ни каза да се наслаждаваме на живота и да не се притесняваме за нищо. Ти и жените се притеснявате и опитвате; ние пък се наслаждаваме. Вие не знаете как да се наслаждавате, а ние не знаем как да се тормозим. Нагуалът наричаше самотормоза безупречност; ние го наричаме глупост, нали така?
— Говори само от свое име, Паблито — рече Нестор. — Бениньо и аз не смятаме така.
Бениньо донесе една паница с храна и я сложи пред мен. Сервира и на останалите. Паблито разгледа паниците и попита Бениньо къде ги е намерил. Бениньо отвърна, че са били в една кутия, където Ла Горда му била казала, че ги е сложила. Паблито ми довери, че тези паници са били техни, преди да се разделят.
— Трябва да внимаваме — рече Паблито нервно. — Тези паници без съмнение са омагьосани. Онези кучки слагат нещо в тях. Бих предпочел да ям от паницата на Ла Горда.
Нестор и Бениньо започнаха да се хранят. Тогава забелязах, че Бениньо ми бе дал кафявата паница. Паблито нервно се суетеше. Исках да го успокоя, но Нестор ме спря.
— Не го приемай толкова на сериозно — рече той. — Той обича да е такъв. Ще седне и ще яде. Точно тук не сполучвате ти и жените. Не можете да разберете, че Паблито си е такъв. Вие очаквате от всеки да е като Нагуала. Единствено Ла Горда го приема невъзмутимо, но не защото разбира, а защото се е освободила от формата си.