— След това отново бях събран в едно и се върнах да видя Порфирио. В края на краищата той ме бе поканил. Знаех, че мога да отида където поискам, но избрах колибата на Порфирио, защото той бе мил с мен и ме учеше. Не исках да рискувам да попадна на нещо ужасно вместо това. Този път Порфирио ме заведе да видя същността на животните. Там видях моето собствено нагуално животно. Познахме се от пръв поглед. Порфирио бе доволен да види такова приятелство. Видях също нагуала на Паблито и твоя нагуал, но те не искаха да разговарят с мен. Изглеждаха тъжни. Аз не настоях да говоря с тях. Не знаех как сте прекарали в скока. Знаех, че аз самият съм мъртъв, но моят нагуал каза, че не съм и че вие двамата също сте живи. Попитах за Елихио и моят нагуал каза, че той си е отишъл завинаги. Тогава си спомних, че когато бях свидетел на скока на Елихио и Бениньо, чух Нагуалът да дава инструкции на Бениньо да не търси странни видения или светове извън неговия собствен. Нагуалът му каза да научава само за собствения си свят, защото в този процес той ще открие единствената форма на сила, достъпна за него. Нагуалът им даде специални наставления да оставят частиците си да се разпръснат възможно най-далеч, за да възвърнат силата си. Аз самият направих същото. Преминавах от тонала в нагуала и обратно единайсет пъти. И всеки път ме приемаше Порфирио, който ме наставляваше за по-нататък. Всеки път, когато силата ми намаляваше, аз я възстановявах в нагуала, докато настъпи един момент, когато я възстанових толкова много, че се озовах обратно на тази земя.
— Доня Соледад ми каза, че на Елихио не му се наложило да скача в бездната — рекох аз.
— Той скочи с Бениньо — каза Нестор. — Попитай го, той ще ти разкаже с любимия си глас.
Обърнах се към Бениньо и го попитах за неговия скок.
— Бъди сигурен, че скочихме заедно! — отвърна той с гърмящ глас. — Но аз никога не говоря за това.
— Какво каза Соледад, че е направил Елихио? — попита Нестор.
Казах им, че доня Соледад бе казала, че Елихио бил подет от вятъра и напуснал света, докато работел на едно открито поле.
— Тя е абсолютно объркана — каза Нестор. — Елихио бе подет от съюзниците. Но той не искаше никой от тях, затова те го пуснаха. Това няма нищо общо със скока. Ла Горда каза, че сте имали сблъсък със съюзниците снощи; не знам какво сте направили, но ако сте искали да ги хванете или да ги примамите да останат с вас, е трябвало да се въртите с тях. Понякога те сами, идват при магьосника и го завъртат. Елихио бе най-добрият воин, който някога е съществувал, така че съюзниците сами дойдоха при него. Ако някой от нас има нужда от съюзниците, ще трябва да ги молим с години, а дори и да го направим, съмнявам се, че съюзниците ще си направят труда да ни помогнат.
— Елихио трябваше да скочи, както всички останали. Аз бях свидетел на скока му. Той бе в една двойка с Бениньо. Много от това, което ни се случва като магьосници, зависи от това какво прави партньорът ни. Бениньо е леко смахнат, защото партньорът му не се върна. Не е ли така, Бениньо?
— Разбира се, че е така! — отвърна Бениньо с любимия си глас.
В този момент отстъпих пред огромното любопитство, което ме мъчеше още от първия миг, в който чух Бениньо да говори. Попитах го как прави този гръмък глас. Той се обърна с лице към мен. Седна изправен и посочи устата си, сякаш искаше внимателно да я гледам.
— Не знам! — прогърмя той. — Просто отварям уста и този глас излиза от нея.
Той сбърчи чело, сви устни и издаде един дълбок, гърмящ звук. Тогава видях, че имаше огромни мускули на слепоочията, които придаваха на главата му различно очертание. Различното беше не пътят на косата му, а цялата горна предна част на главата.
— Хенаро му остави своите шумове — каза ми Нестор. — Изчакай само да пръдне.
Имах чувството, че Бениньо се готви да покаже способностите си.
— Чакай, чакай, Бениньо — казах аз, — не е необходимо.
— Глупости! — възкликна Бениньо с тон на разочарование. — Запазил съм най-хубавата специално за теб.
Паблито и Нестор се разсмяха така силно, че дори Бениньо загуби безизразната си физиономия и се закиска с тях.
— Кажи ми какво още се случи с Елихио — попитах аз Нестор, след като отново се бяха успокоили.