Нестор млъкна и те тримата се загледаха в мен. Почувствах се заплашен, както никога досега. Една част от мен изпитваше страхопочитание пред това, което беше казал, друга искаше да се сбие с него. Започнах да споря с него без всякакъв смисъл. Неадекватното ми настроение трая известно време, след което осъзнах, че Бениньо ме гледа с някакво много зло изражение. Той беше заковал погледа си върху гърдите ми. Почувствах, че внезапно нещо зловещо притисна сърцето ми. Започнах да се потя, сякаш точно пред лицето ми имаше нагревател. Ушите ми забучаха.
Точно в този момент до мен се приближи Ла Горда. Тя беше последното нещо, което очаквах да видя. Бях сигурен, че Хенаросите се чувстват по същия начин. Те прекратиха заниманията си и погледнаха към нея. Паблито пръв се отърси от изненадата си.
— Защо трябва да влизаш така? — попита той с умоляващ глас. — Подслушвала си от съседната стая, нали?
Тя каза, че била в къщата само от няколко минути, след което е дошла в кухнята. А причината да стои безшумно била не толкова да подслушва, колкото да упражни уменията си да бъде незабележима.
Присъствието й породи странно затишие. Исках отново да отприщя потока от излияния на Нестор, но преди да успея да изрека каквото и да е, Ла Горда каза, че сестричките са на път към къщата и всеки момент ще влязат през вратата. Хенаросите веднага станаха, като че ли бяха дръпнати с една и съща връв. Паблито нарами стола си.
— Хайде да се разходим в мрака, Маестро — рече Паблито.
Ла Горда каза с най-повелителен тон, че все още не мога да тръгна с тях, защото тя още не ми е казала всичко, което Нагуалът й е поръчал да ми каже.
Паблито се извърна към мен и ми намигна.
— Аз ти казах — рече той. — Те са властни, мрачни кучки. Аз много се надявам ти да не си като тях, Маестро.
Нестор и Бениньо казаха „Лека нощ“ и ме прегърнаха. Паблито просто тръгна, носейки стола си като раница. Излязоха откъм задната страна.
След няколко секунди един ужасно силен удар по входната врата ни накара с Ла Горда да скочим на крака. Паблито отново влезе в стаята със стола на гръб.
— Ти си помисли, че няма да кажа лека нощ, нали? — попита ме той и излезе, смеейки се.
5
ИЗКУСТВОТО НА СЪНУВАНЕТО
На СЛЕДВАЩИЯ ДЕН бях сам цялата сутрин. Работих върху бележките си. Следобед помогнах с колата на Ла Горда и сестричките да пренесат мебелите си от къщата на доня Соледад в тяхната къща.
Привечер Ла Горда и аз седнахме в столовата сами. Известно време мълчахме. Бях много уморен.
Ла Горда наруши мълчанието и каза, че те всички били твърде самодоволни, откакто Нагуалът и Хенаро заминали. Всеки от тях бил погълнат в своите собствени задачи. Тя каза, че Нагуалът й наредил да бъде безпристрастен воин и да следва всеки път, който съдбата й е избрала за нея. Ако Соледад беше отнела силата ми, Ла Горда трябвало да избяга и да се опита да спаси сестричките, а след това да се присъедини към Бениньо и Нестор — двамата Хенароси, които единствено щели да оцелеят. Ако сестричките ме бяха убили, тя трябвало да се присъедини към Хенаросите, защото сестричките вече нямало да имат нужда да бъдат с нея. Ако аз не бях оцелял от атаката на съюзниците, а тя останела жива, тогава трябвало да напусне тази област и да се справя сама. Тя ми каза, с блеснали очи, че била сигурна, че нито един от двамата нямало да оцелее и затова се сбогувала със сестрите си, със своя дом и с хълмовете.