— Нагуалът ми каза, че ако оцелеем от атаката на съюзниците — продължи тя, — аз трябва да направя всичко за теб, защото това ще е моят воински път. Затова се намесих снощи и прекъснах онова, което ти правеше Бениньо. Той притискаше гърдите ти с очи. Това е неговото изкуство като прикривач. Ти вчера видя ръката на Паблито; и тя беше част от същото изкуство.
— Що за изкуство е това, Горда?
— Изкуството на прикривана. То беше пристрастието на Нагуала и Хенаросите са истинските му рожби в това отношение. Ние, от друга страна, сме сънувачи. Твоят двойник е сънуването.
Това, което казваше, беше ново за мен. Исках да разясни изявленията си. Спрях за момент да прочета това, което бях написал, за да избера най-подходящия въпрос. Казах й, че първо искам да науча какво знае тя за моя двойник, а след това исках да узная за изкуството на прикриването.
— Нагуалът ми каза, че твоят двойник е нещо, което отнема много сила, за да излезе — рече тя. — Той смяташе, че вероятно енергията ти ще е достатъчна да го изкараш от себе си два пъти. Затова той обучи Соледад и сестричките или да те убият, или да ти помогнат.
Ла Горда каза, че съм имал повече енергия, отколкото мислел Нагуалът, и че двойникът ми е излязъл три пъти. Очевидно атаката на Роза не е била необмислена постъпка; напротив, тя много хитро е пресметнала, че ако ме нарани, аз ще съм безпомощен; същия „номер“, който доня Соледад бе опитала с кучето. Бях дал възможност на Роза да ме удари, когато извиках към нея, но тя не успя да ме нарани. Вместо това моят двойник излезе и нарани нея. Ла Горда каза, че Лидия й казала, че Роза не искала да се събуди, когато всички трябвало да побегнем от къщата на Соледад, затова Лидия извила наранената й ръка. Роза не почувствала никаква болка и веднага разбрала, че съм я бил излекувал, което за тях означавало, че съм пресушил силата си. Ла Горда потвърди, че сестричките са много хитри и че били запланували да изцедят силата ми; с тази цел така много настоявали да излекувам Соледад. Веднага щом Роза разбрала, че и нея съм излекувал, тя сметнала, че съм непоправимо изнемощял. Оставало само да изчакат Жозефина, за да ме довърши.
— Сестричките не знаеха, че когато излекува Роза и Соледад, ти възстанови също така и себе си — рече Ла Горда и се разсмя, като че ли беше шега. — Затова имаше достатъчно енергия да изкараш двойника си трети път, когато сестричките се опитаха да отнемат сияйността ти.
Казах й за видението, което бях имал на доня Соледад, сгушена до стената в стаята си, и как бях смесил това видение с осезанието си, като накрая почувствах онова лепкаво вещество на челото й.
— Това е било истинско виждане — рече Ла Горда. — Ти си видял Соледад в стаята й, макар че тя беше с мен около къщата на Хенаро, а след това си видял своя нагуал на челото й.
В този момент се почувствах принуден да й разкажа подробностите на цялото си преживяване, особено осъзнаването че действително лекувам доня Соледад и Роза, като докосвам лепкавото вещество, което чувствах, че е част от мен.
— Да видиш това нещо върху ръката на Роза също е било истинско виждане — рече тя. — И си бил абсолютно прав — това вещество си бил ти. То е излязло от тялото ти и е било твоя нагуал. Докосвайки го, ти си го върнал обратно.
След това Ла Горда ми каза, като че ли разбулваше тайна, че Нагуалът й наредил да не разкрива факта, че тъй като всички ние имаме една и съща сияйност, ако моят нагуал докосне някой от тях, аз няма да изнемощея, както би станало, ако нагуалът ми докосне обикновен човек.
— Ако твоят нагуал ни докосне — рече тя, — пляскайки ме леко по главата, — твоята сияйност остава на повърхността. Можеш да си я вземеш обратно и нищо не се губи.
Казах й, че ми е невъзможно да повярвам на същината на обяснението й. Тя сви рамене, сякаш да покаже, че това не я засяга. Тогава я попитах какъв смисъл влага в употребата на думата нагуал. Казах, че дон Хуан ми бе обяснил нагуала като неподлежащия на описание принцип, изворът на всичко.