В продължение на години тя не можела да измисли нищо, което да направи, за да издебне слабостта си. Един ден обаче така й писнало да бъде дебела, че отказала да яде 23 дни. Това било първото действие което разтърсило навика й. След това й дошла идеята да напъха в устата си гъба, за да накара клиентите си да мислят, че има болен зъб и не може да яде. Хитрината имала ефект не само върху клиентите й, които престанали да й дават храна, но и върху нея самата, тъй като тя имала усещането, че яде, дъвчейки гъбата. Ла Горда се разсмя, като ми разказа как години наред ходела с гъба в устата, докато разруши навика си да яде прекомерно.
— Това ли бе всичко, от което имаше нужда, за да се отучиш от навика си? — попитах аз.
— Не. Трябваше също така да се науча да ям като воин.
— А как яде воинът?
— Воинът яде безмълвно, бавно и съвсем малко на едно ядене. Аз обичах да говоря, докато ям, ядях бързо и поглъщах огромни количества храна на едно ядене. Нагуалът ми каза, че воинът изяжда четири хапки за един път. След малко изяжда още четири и така нататък.
Освен това воинът изминава десетки мили на ден. Слабостта ми да ям никога не ми позволяваше да ходя дълго. Аз я разруших, като ядях по четири хапки на всеки час и се разхождах продължително. Понякога вървях по цял ден и цяла нощ. Така се отървах от тлъстините по дупето си.
Тя се разсмя при спомена за прякора, който дон Хуан й бе дал.
— Но издебването на слабостите не е достатъчно, за да се отърсиш от тях — рече тя. — Можеш да ги дебнеш от днес до второто пришествие без никакъв резултат. Затова Нагуалът не искаше да ми каже какво да направя. Това, от което воинът действително се нуждае, за да бъде безупречен прикривач, е да има цел.
Ла Горда разказа как бе живяла ден за ден, преди да срещне Нагуала, без нищо, което да очаква. Тя нямала никакви надежди, никакви мечти, никакво желание за нищо. Възможността да яде, обаче, била винаги отворена пред нея; поради някаква необяснима за нея причина всеки божи ден тя имала достъп до огромни количества храна. Толкова огромни, че в един момент тя тежала 110 килограма.
— Яденето беше единственото нещо, което ми доставяше удоволствие в живота — рече Ла Горда. — Освен това, аз не смятах, че съм дебела. Мислех, че съм доста хубава, и че хората ме харесват такава, каквато съм. Всички казваха, че изглеждам здрава.
— Нагуалът ми каза нещо много странно. Той каза, че притежавам огромна лична сила и благодарение на това винаги успявам да измъкна храна от приятели, докато роднините в собствената ми къща гладували.
— Всеки има достатъчно лична сила за нещо. При мен номерът беше да пренасоча личната си сила от храната към воинската си цел.
— А каква е тази цел, Горда? — попитах аз полу на шега.
— Да вляза в другия свят — отвърна тя с усмивка и се направи, че иска да ме чукне с пръст по главата, както правеше дон Хуан, когато смяташе, че се глезя.
Светлината вече не ми стигаше, за да пиша. Помолих я да донесе фенер, но тя се оплака, че е много изморена и трябва да поспи малко преди да са дошли сестричките.
Отидохме в предната стая. Тя ми даде едно одеало, след това се загърна в друго и моментално заспа. Седнах, опрял гръб на стената. Тухлената повърхност на леглото беше твърда дори с четирите сламеника върху нея. Беше по-удобно да легна. В момента, в който го направих, заспах.
Събудих се внезапно от една непоносима жажда. Исках да отида в кухнята и да пия вода, но не можех да се ориентирам в тъмното. Напипах Ла Горда, увита в одеалото си, до мен. Разтърсих я два-три пъти и я помолих да ми каже къде да намеря малко вода. Тя промърмори нещо неразбираемо. Очевидно беше така дълбоко заспала, че не искаше да се разбужда. Отново я разтърсих и изведнъж тя се събуди; само че не беше Ла Горда. Този, когото разтърсвах, ми извика с груб мъжки глас да млъкна. На мястото на Ла Горда лежеше мъж! Моментално ме обзе неконтролируем страх. Скочих от леглото и се втурнах към входната врата. Само че чувството ми за ориентация не работеше и аз се озовах в кухнята. Грабнах един фенер и го запалих възможно най-бързо. В този момент Ла Горда се появи откъм задната страна на къщата и ме попита дали се е случило нещо. Развълнувано й казах какво бе станало. И тя самата изглеждаше малко объркана. Устата й беше отворена, а очите й бяха загубили обичайния си блясък. Тя тръсна енергично глава и това като че ли възвърна живостта й. Тя взе фенера и ние влязохме в предната стая.
В леглото нямаше никой. Ла Горда запали още три фенера. Изглеждаше разтревожена. Тя ми каза да остана там, където съм, и отвори вратата към тяхната стая. Забелязах светлина, идваща от вътрешността на стаята. Тя затвори вратата и каза с безразличен тон да не се притеснявам, нямало нищо и че щяла да ни приготви нещо за ядене. С бързината и умението на първокласен готвач тя приготви храната. Направи също и гореща напитка от царевично брашно. Седнахме един срещу друг и ядохме в пълно мълчание.