— Ти през цялото време си се борил срещу това, което Нагуалът и Хенаро са ти казвали — продължи тя. — А си се борил срещу тях, защото са велики. Това е твоят начин на съществуване. Но не можеш да се бориш срещу това, което аз ти казвам, защото изобщо не можеш да гледаш на мен почтително. Аз съм ти равна; аз съм от твоя цикъл. Ти обичаш да се бориш с тези, които са по-добри от теб. Не е никакво предизвикателство да оборваш моето становище. Така че, в крайна сметка, тези двама дяволи успяха да те напъхат в торбата чрез мен. Горкият малък Нагуал, ти изгуби играта.
Тя се приближи до мен и ми прошепна в ухото, че Нагуалът казал също никога да не се опитва да ми взима бележника, защото това щяло да бъде толкова опасно, колкото да се опита да измъкне кокал от устата на гладно куче.
Тя ме прегърна, отпускайки глава на рамото ми, и се разсмя тихо и нежно.
Нейното „виждане“ ме беше вцепенило. Знаех, че е абсолютно права. Беше ме разнищила до съвършенство. Дълго ме прегръща, опряла глава до моята. Близостта на тялото й беше някак много успокояваща. В това беше точно като дон Хуан. Излъчваше сила, увереност и целеустременост. Не беше права като казваше, че не мога да й се възхищавам.
— Нека да забравим това — рече тя внезапно. — Нека да поговорим за това, което ни предстои довечера.
— А какво точно ни предстои довечера, Горда?
— Нашата последна среща със силата.
— Това още една ужасна битка с някого ли означава?
— Не. Просто сестричките ще ти покажат нещо, което ще завърши посещението ти тук. Нагуалът ми каза, че след това можеш да си тръгнеш и никога повече да не се връщаш, или можеш да избереш да останеш с нас. И в двата случая това, което те трябва да ти покажат, е тяхното изкуство. Изкуството на сънувача.
— А що за изкуство е това?
— Хенаро ми каза, че много пъти се е опитвал да те запознае с изкуството на сънувача. Той ти е показал своето друго тяло, тялото на сънуването; веднъж дори е направил така, че да бъдеш на две места едновременно, но твоята празнота не ти е позволила да видиш какво е искал да ти покаже. Изглежда всичките му усилия са изтекли през дупката в тялото ти.
— Сега като че ли е различно. Хенаро направи сестричките сънувачи, каквито са, и довечера те ще ти покажат изкуството на Хенаро. В това отношение сестричките са истински рожби на Хенаро.
Това ми напомни какво бе казал Паблито по-рано: че ние сме деца и на двамата и че сме Толтеки. Попитах я какво е имал предвид.
— Нагуалът ми каза, че на езика на неговия благодетел магьосниците били наричани Толтеки — отвърна тя.
— А що за език е бил това, Горда?
— Не ми е казвал. Но той и Хенаро си говореха на някакъв език, който никой от нас не разбираше. А тук, между нас, ние разбираме четири индиански езика.
— И дон Хенаро ли казваше, че е Толтек?
— Негов благодетел е бил същият човек, така че и той казваше същите неща.
От отговорите на Ла Горда предположих, че или не знае много по този въпрос, или не иска да ми говори за него. Изправих я срещу моето заключение. Тя призна, че никога не е обръщала много внимание на това и че се чуди защо аз му придавам такова значение. Почти й изнесох една лекция за етнографията на Централно Мексико.
— Един магьосник е Толтек, когато е приел тайните на прикриването и сънуването — рече тя небрежно. — Нагуалът и Хенаро са получили тези тайни от своите благодетели и след това са ги пазили в телата си. Ние правим същото и поради това сме Толтеки — като Нагуала и Хенаро.
— Нагуалът еднакво ни е учил, мен и теб, да бъдем безстрастни. Аз съм по-безстрастна от теб, защото съм безформена. Ти все още си с твоята форма и си празен, затова се препъваш във всяко препятствие. Един ден обаче отново ще си цялостен и тогава ще разбереш, че Нагуалът е бил прав. Той каза, че светът на хората се движи нагоре и надолу и че хората се движат нагоре и надолу със своя свят; като магьосници ние нямаме работа да ги следваме в тяхното движение нагоре-надолу.
— Изкуството на магьосниците е да бъдат извън всичко и да са незабележими. А повече от всичко друго, изкуството на магьосниците е никога да не хабят напразно силата си. Нагуалът ми каза, че ти все се хващаш за разни глупости, като например това, което вършиш сега. Сигурна съм, че ще разпитваш всички ни за Толтеките, но така и няма да ни попиташ за нашето внимание.
Смехът й беше ясен и заразителен. Признах й, че е права. Дребните неща винаги са ме впечатлявали. Казах й също, че ме озадачава нейната употреба на думата „внимание“.
— Вече ти казах какво ми е казал Нагуалът за вниманието — рече тя. — Ние задържаме образите на света чрез нашето внимание. Много е трудно да се обучи един мъж-магьосник, защото неговото внимание винаги е затворено, фокусирано върху нещо. Жената, от друга страна, винаги е отворена, защото през повечето време не съсредоточава вниманието си върху нищо. Особено когато е в менструация. Нагуалът ми каза, а след това и ми показа, че по време на менструацията аз мога да освободя вниманието си от образите на света. Ако не съсредоточа вниманието си върху света, светът рухва.