Роза, Лидия и Жозефина, търкаляйки се, обиколиха няколко пъти стаята, обратно на часовниковата стрелка. Напрягах се да чуя шумоленето на роклите им, но тишината беше абсолютна. Чувах единствено дишането на Ла Горда. Накрая сестричките спряха и всяка седна под един фенер, с гръб, опрян на стената. Лидия седна до източната стена, Роза — до северната, а Жозефина — до западната.
Ла Горда стана, затвори вратата зад нас и я залости с желязно резе. Тя ме накара да се приплъзна няколко сантиметра, без да променям стойката си, докато опрях гръб o вратата. След това тя безшумно се претърколи по дължината на стаята и седна до фенера на южната стена; заставането й в тази позиция, изглежда, беше знакът за действие.
Лидия стана и тръгна на пръсти покрай ръбовете на стаята, близо до стените. Това не беше точно ходене, а по-скоро безшумно плъзгане. С увеличаването на скоростта си тя започна да се движи така, като че ли се пързаляше, стъпвайки на ъгъла между пода и стените. Когато стигнеше до Роза, Жозефина, Ла Горда или мен, ни прескачаше. Усещах бръсването на дългата й рокля всеки път, когато минаваше покрай мен. Колкото по-бързо се движеше, толкова по-нависоко се изкачваше по стената. Настъпи такъв момент, когато Лидия всъщност тичаше безшумно по четирите стени на стаята на около два-два и половина метра над земята. Гледката, която представляваше, тичайки перпендикулярно на стените, беше толкова неземна, че граничеше с фантастичното. Дългата й рокля правеше гледката още по-свръхестествена. Гравитацията, изглежда, не влияеше на Лидия, но влияеше на дългата й пола; тя висеше надолу. Усещах я всеки път, когато Лидия преминаваше над главата ми, да бръсва лицето ми като провиснала драперия.
Тя бе обсебила вниманието ми до невъобразима степен. Напрежението да й отдавам неразделеното си внимание беше толкова голямо, че започнах да получавам конвулсии в стомаха; усещах тичането й със стомаха си. Очите ми се разфокусираха. С последната ми останала частица концентрация видях как Лидия слезе по диагонала на източната стена и спря насред стаята.
Тя пъхтеше, едва поемайки си дъх, и беше плувнала в пот, както бе и Ла Горда след показното летене. Едва пазеше равновесие. След малко тя отиде на мястото си до източната стена и се строполи на пода, сякаш залепна като мокър парцал. Помислих си, че е припаднала, но после забелязах, че диша бавно през устата си.
След няколко минути на покой, достатъчни за Лидия да възстанови силата си и отново да седне, изправена до стената, Роза стана и съвсем безшумно изтича до средата на стаята, завъртя се на пети и изтича обратно на мястото си. Тичането й позволи да набере необходимата инерция, за да направи един невероятен скок. Тя подскочи във въздуха, като баскетболист, по вертикала на стената, а ръцете й излязоха над стената, която бе може би три метра висока. Видях тялото й действително да се удря в стената, макар това да не беше съпроводено с никакъв звук от сблъсък. Очаквах отново да скочи на пода поради ударната сила, но тя остана да виси там, прикрепена за стената като махало. От мястото, където седях, изглеждаше като че ли държи нещо като кука в лявата си ръка. За момент тихо се залюля, подобно на махало, след което се отхвърли на около метър вляво, като се отблъсна от стената с дясната си ръка в момента, в който амплитудата й беше най-голяма. Повтори залюляването и отхвърлянето 30–40 пъти. Обходи цялата стая, след което отиде до гредите на покрива и там остана да се клати, висейки на невидима кука.
Докато беше на гредите, осъзнах, че това, което бях оприличил на кука в лявата й ръка, всъщност бе някакво свойство на тази ръка, което й позволяваше да се отпусне с цялата си тежест на нея. Това беше същата ръка, с която ме бе нападнала преди две нощи.
Нейното изпълнение завърши с висенето й над самия център на стаята. Внезапно тя се пусна. Падна от височина четири-пет метра. Дългата й рокля полетя нагоре и се събра около главата й. За момент, преди да се приземи без ни най-малък шум, тя приличаше на чадър, обърнат наопаки от силата на вятъра; слабото й голо тяло приличаше на пръчка, прикрепена към тъмната маса на роклята й.