Ла Горда се върна при печката. Сестричките се разсмяха и се потупваха една друга по гърба.
Тогава си спомних, че в къщата на доня Соледад Лидия не само бе намекнала за някакъв пакет за мен, но и действително ми бе показала един вързоп, който ме наведе на мисълта за калъфа, в който дон Хуан държеше лулата си. Припомних на Лидия обещанието й, че ще ми дадат този пакет в присъствието на Ла Горда.
Сестричките се спогледаха, а след това се обърнаха към Ла Горда. Тя направи жест с глава. Жозефина стана и отиде в предната стая. След малко се върна с вързопа, който Лидия ми беше показала.
Стомахът ми се сви в очакване. Жозефина внимателно постави вързопа на масата пред мен. Всички се събраха около нея. Тя започна да го разопакова така тържествено, както бе направила и Лидия първия път. Когато пакетът беше напълно отворен, тя изсипа съдържанието му на масата. Бяха дамски превръзки. За момент се обърках. Но звукът от смеха на Ла Горда, който бе по-висок от на останалите, беше толкова приятен, че аз също се разсмях.
— Това е личният вързоп на Жозефина — каза Ла Горда. — Нейна беше блестящата идея да подразнят алчността ти с подарък от Нагуала, за да те накарат да останеш.
— Трябва да призная, че бе добра идея — рече Лидия.
Тя имитира алчното изражение, което съм имал на лицето си, когато тя отваряше пакета, а след това разочарованието, което се изписало по него, когато не довърши отварянето.
Казах на Жозефина, че идеята й наистина е била блестяща, че е свършила работа, както бе очаквала и че бях искал този пакет повече, отколкото бих желал да призная.
— Можеш да го вземеш, ако искаш — рече Жозефина и накара всички да избухнат в смях.
Ла Горда каза, че Нагуалът знаел от самото начало, че Жозефина не била действително болна и че затова му било толкова трудно да я излекува. Хората, които наистина са болни, са по-податливи. Жозефина твърде много осъзнавала всичко и била много буйна и се наложило да я опушва доста пъти.
Веднъж дон Хуан бе казал същото и за мен — че се наложило да ме опуши. Винаги бях смятал, че това означава, че е използвал психотропни гъби, за да ме разгледа.
— Как те опуши? — попитах Жозефина. Тя сви рамене и не отговори.
— Както е опушил и теб — каза Лидия. — Изтеглил е сияйността ти и я изсушил с пушека на огъня, който е наклал.
Бях сигурен, че дон Хуан никога не ми е обяснявал подобно нещо. Помолих Лидия да ми каже какво знае по въпроса. Тя се обърна към Ла Горда.
— Димът е много важен за магьосниците — рече Ла Горда. — Димът е като мъглата. Мъглата, разбира се, е по-добра, но много трудно се борави с нея. Не е така лесна за манипулиране, както дима. Така че, ако един магьосник иска да види и опознае някой, който все се крие като теб и Жозефина, който е своенравен и труден, той наклажда огън и оставя пушека да обвие човека. Каквото и да крие той, то излиза наяве в пушека.
Ла Горда каза, че Нагуалът използвал пушека не само да „вижда“ и опознава хората, но също и да лекува. Той правел на Жозефина пушечни бани; карал я да стои или да седи до огъня в посоката, в която духа вятърът. Пушекът я обгръщал и я карал да се дави и да плаче, но това неприятно положение било само временно и без никакви последствия; положителният резултат, от друга страна, бил постепенното пречистване на сияйността й.
— Нагуалът на всички ни е правил пушечни бани — рече Ла Горда. — На теб дори повече, отколкото на Жозефина. Той каза, че ти си бил непоносим и че дори не си се преструвал като нея.
Сега всичко ми стана ясно. Тя беше права; дон Хуан ме бе карал стотици пъти да седя срещу огъня. Пушекът така дразнеше гърлото и очите ми, че тръпки ме побиваха само като го видех да събира сухи клонки и съчки. Той каза, че трябвало да се науча да контролирам дишането си и да чувствам пушека, като държа очите си затворени; по този начин ще мога да дишам без да се давя.
Ла Горда каза, че пушекът помагал на Жозефина да бъде ефирна и неуловима и че без съмнение на мен ми е помогнал да се излекувам от лудостта си, каквато и да е била тя.
— Нагуалът каза, че пушекът извлича всичко от теб — продължи Ла Горда. — Той те прави чист и прям.
Попитах я дали знае как да извлече с пушека това, което човек крие. Тя каза, че за нея е лесно да върши това, защото се е освободила от формата си, но че сестричките и Хенаросите, макар да са виждали десетки пъти как го правят Нагуалът и Хенаро, те самите не могат да го правят.