Полюбопитствах да узная защо дон Хуан никога не ми бе споменавал за това, макар че ме бе опушвал като суха риба стотици пъти.
— Споменавал ти е — рече Ла Горда с обичайната си увереност. — Нагуалът дори те е учил да се взираш в мъглата. Той ни разказа, че веднъж сте опушили цял един район в планините и сте видели какво се крие зад пейзажа. Той каза, че той самият бил изумен.
Спомних си едно изключително изкривяване на възприятието, нещо като халюцинация, която бях имал и която смятах, че е резултат от съчетанието между доста гъстата мъгла и електрическа буря, която бе бушувала по същото време. Разказах им случката и добавих, че дон Хуан всъщност никога направо не ме е учил каквото и да било за мъглата или за пушека. Неговото обучение се състоеше в това да накладе огън или да ме отведе в някой облак от мъгла. Ла Горда нищо не каза. Тя стана и се върна при печката. Лидия поклати глава и цъкна с език.
— Ама ти наистина си тъп — рече тя. — Нагуалът те е учил на всичко. Как, мислиш, си видял всичко, което току-що ни разказа?
Имаше голямо разминаване в разбиранията ни за това как се обучава в нещо. Казах им, че ако аз трябваше да ги науча на нещо, което знам, като например да карат кола, щях да го направя стъпка по стъпка, като всеки път се уверявам, че са разбрали всеки аспект от цялата процедура. Ла Горда отново дойде до масата.
— Това е само когато магьосникът учи на нещо в тонала — рече тя. — Но когато един магьосник борави с нагуала, той трябва да даде указанието, което се състои в това да покаже тайната на воина. И това е всичко, което трябва да направи. Воинът, който приема тайните, трябва да заслужи знанието като сила, като върши това, което му е било показано.
— Нагуалът ти е показал повече тайни, отколкото на всички нас, взети заедно. Но ти си ленив, като Паблито, и предпочиташ да се чувстваш объркан. Тоналът и нагуалът са два различни свята. В единия говориш, а в другия действаш.
В момента, в който каза това, думите й бяха абсолютно разбираеми за мен. Знаех за какво говореше. Тя отиде до печката, разбърка нещо в една тенджера и отново дойде до масата.
— Защо си толкова тъп? — направо ме попита Лидия.
— Той е празен — отвърна Роза.
Те ме накараха да стана и се насилиха да примижат, докато сканираха тялото ми с очи. Всички докоснаха пъпа ми.
— Но защо още си празен? — попита Лидия.
— Ти знаеш какво да правиш, нали? — добави Роза.
— Той е бил луд — рече им Жозефина. — Сигурно и сега е луд.
Ла Горда ми се притече на помощ и им каза, че аз съм все още празен по същата причина, поради която те все още не са се освободили от формата си. Ние всички тайно не сме искали света на Нагуала. Страхували сме се и имаме някои съмнения. Накратко, никой от нас не бил по-добър от Паблито.
Те не промълвиха нито дума. И трите изглеждаха крайно смутени.
— Горкият малък Нагуал — обърна се към мен Лидия с тон на истинска загриженост. — Ти си толкова уплашен, колкото и ние. Аз се правех на твърда, Жозефина се преструваше на луда, Роза се правеше на своенравна, а ти на тъп.
Те се разсмяха и за първи път, откакто бях пристигнал, направиха жест на другарство към мен. Те ме прегърнаха и склониха глави до моята.
Ла Горда седна насреща ми, а сестричките насядаха около нея. Аз бях с лице и към четирите.
— Сега можем да поговорим за това, което се случи тази вечер — каза Ла Горда. — Нагуалът ми каза, че ако оцелеем от последния контакт със съюзниците, вече няма да сме същите. Съюзниците ни направиха нещо тази вечер. Те ни отнесоха.
Тя нежно докосна пишещата ми ръка.
— Тази вечер е особена за теб — продължи тя. — Тази вечер ние всички здравата поработихме, за да ти помогнем, включително съюзниците. На Нагуала би му харесало. Тази вечер ти видя и прозря всичко.
— Така ли? — попитах аз.
— Пак започваш — рече Лидия и всички се разсмяха.
— Разкажи ми за това мое виждане, Горда — настоях аз. — Знаеш, че съм тъп. Не бива да има недоразумение между нас.
— Добре — каза тя. — Разбирам какво имаш предвид. Тази вечер ти видя сестричките.
Казах им, че съм наблюдавал също и невероятни неща, извършени от дон Хуан и дон Хенаро. Бях ги видял така ясно, както бях видял сестричките, и въпреки това дон Хуан и дон Хенаро винаги заключваха, че не съм видял. Следователно не бях в състояние да определя с какво бяха по-различни действията на сестричките.