— Мислиш, че някой заплашва Уолъс ли? — пита Клементин.
— Мисля, че става въпрос за много повече от заплахи. — В мразовития въздух с всяка сричка от устата ми се извиват облачета пара. — Ако е това, което си мисля, че е, значи някой изнудва президента на Съединените американски щати.
Глава 80
С влизането си в ПСИД Хазей на свой ред огледа бързо стаята без прозорци.
— Смяташ ме за глупав, а? — попита Тот, докато се занимаваше с телевизора, поставен върху масичка с колелца. — Тук няма камери.
Все пак Хазей провери. За себе си. Да, нямаше камери. Но това не означаваше, че няма видеомагнетофон.
— Къде успя да я намериш? — Хазей посочи видеокасетата, когато Тот я плъзна в гнездото и включи телевизора.
— В дома му. Беше я скрил в кутия с тампони.
— Защо ще има тампони? Не живее ли сам?
— Има сестра. И имаше годеница. Не им изхвърля нещата — сряза го Тот.
Хазей не отговори. Само сведе поглед към ноктите си с направен наскоро маникюр, изкушен да започне да гризе кожичките на пръстите си.
На екрана видеото тръгна, появиха се Орландо, Клементин… и разбира се, Бийчър, както и какво откриха в ПСИД онзи ден.
— Да се таковам — промърмори Хазей.
Тот кимна.
— Той вече го направи.
Глава 81
— Ейтбол? — пита Далас.
— Трябва да е Ейтбол — съгласявам се с кимване.
— Какво е Ейтбол? — намесва се Клементин.
Поглеждам Далас — той поклаща глава. Не иска да ѝ обяснявам. Както не искаше и да я водя да се срещне Нико. Но единствено благодарение на нея се вмъкнахме при него. И стигнахме дотук.
— Бийчър, ако не желаеш да ми кажеш, не е нужно — примирява се Клементин. — Всичко е наред. Разбирам.
— Послушай момичето — прошепва Далас.
Но онова, което Далас никога няма да разбере, е казаното от Хазей тази сутрин — след като всичко най-накрая излезе наяве и те потвърдят, че Орландо е убит, Клементин ще се окаже не по-малко високо в списъка на заподозрените, колкото и аз. И точно затова има право да знае какво всъщност се случва.
— Ейтбол е човек — пояснявам, докато Клементин стои и мръзне в студа. — Всъщност е хлапе или е бил хлапе на име Грифин Андерсън. Бил е на двайсет и две години, когато изчезва.
— Изчезва? Похитен ли е?
— Никой не знае. Този Ейтбол бил градски побойник с татуирана топка номер осем на ръката си. Въпросът е, че той е свързан със случилото се преди двайсет и шест години. На шестнайсети февруари през нощта изчезва от родния град на президента в Охайо.
— И какво означава това? — пита Клементин, а някаква клонка изпращява сред дърветата. И тримата се извръщаме, за да погледнем. Твърде трудно е да се различи нещо.
— Смяташ, че през младостта си президентът се е замесил някак в случая?
— Нямам представа, но… добре… да… — Все още оглеждам дърво по дърво. — Само си помисли. Нещо се е случило през онази нощ, Уолъс губи самообладание, и… не знам… както в „Реката на тайните“ бъдещият президент и неговите момчета някак си правят Ейтбол да изчезне…
— Докато някак си, някой от миналото изведнъж не се появява от нищото и не започва да възкресява историята. — Далас впива очи в Клементин.
— Далас, остави я на мира — намесвам се аз.
— Не, Далас, кажи каквото си мислиш — настоява Клементин.
— Току-що го направих — отвръща той.
— И това ли е твоят велик сценарий? Мислиш, че в ръцете ми е попаднала някаква стара информация и после какво? Използвам Бийчър с надеждата да тероризирам президента?
— Има и по-абсурдни идеи.
— И за да бъде бълнуването ти пълно, я да чуем какъв е мотивът ми?
— Видях къде живееш, Клементин. Бях там снощи — осведомява я Далас. — Не се обиждай, но тази къща… този квартал… със сигурност ти се иска нещо по-добро.
— Далас, стига толкова! — пак се намесвам аз.
— Не ме познаваш — изръмжава Клементин: иска да е сигурна, че той чува всяка сричка, — затова внимавай много какви ще бъдат следващите ти думи!
— О, какъв хубав заплашителен финал. Дори не е нужно да напомням пада ли крушата по-далеч от дървото. Какъвто бащата, такава и дъще…
Клементин скача напред и посяга към гърлото на Далас.
— Ти, малко самодоволно…
Стрелвам се пред Далас и улавям Клементин във въздуха, сантиметри преди да го сграбчи. Тя размахва юмруци като вихрушка, с цялата си тежест се стоварва върху гърдите ми и ме отблъсква назад.
— Клеми, успокой се! — настоявам, вкопавайки крака в снега.