Тя продължава да се бори да мине покрай мен, гърдите ни са притиснати едни в други.
— Да не си посмял да ме сравняваш с него! Вземи си думите назад! — продължава тя, все още бясна на Далас.
— Не искаше да каже това — опитвам се да я задържа.
— Вземи си ги назад! — избухва тя, а горещият ѝ дъх ме удря в лицето. Още по-зле е, отколкото когато побесня с Хазей.
— Клементин! Спри! — стискам раменете ѝ достатъчно силно, за да го усети.
Погледът ѝ се обръща към мен, но гневът ѝ все още кипи с пълна сила. Най-плашещото е, че за половин секунда тя изглеждаше точно като баща си. Отново скърца със зъби, а вената ѝ се издува. Очаквам да атакува.
— Можеш да ме пуснеш вече — казва с нисък глас. Ръцете ѝ все още са напрегнати.
— Сигурна ли си? — питам.
— Пусни ме, Бийчър. Искам да ме пуснеш. Веднага.
Измъква се от хватката ми, а аз хвърлям поглед към Далас — надявам се да се извини. Той не го прави.
— Далас нямаше това предвид — повтарям.
— Знам коя съм! — извиква тя, борейки се да се овладее. — Импулсивна съм. И страстна. И имам труден характер, но аз не съм той, Бийчър! Не съм такава… — настоява Клементин, отказвайки да произнесе името на баща си.
Посягам да я успокоя.
Тя отново се отдръпва. Вече знам, че умее да крие наранената си страна. И уплашената си страна. Но този гняв… тази отрова, която изригва и жили така жестоко… Някои неща не могат да бъдат скрити, особено това кои сме всъщност.
— Можеш поне да се преструваш, че държиш на мен — добавя тя, като задържа дъх.
— Стига, знаеш, че за мен не си като Нико.
— Убедена съм, че можеш да го кажеш, Бийчър. Въпросът е дали го мислиш.
Думите ѝ жилят, докато ги оставя да замръзнат във въздуха.
Преди да успея да отроня дума, тя се обръща и тръгва сама обратно към пътеката.
— Ще се извиняваш по-късно. — Далас стиска ръката ми, когато решавам да я догоня. — Хайде сега да се върнем при групата, за да разберем какво точно става.
— Групата? Твоите суперпичове от Кръга Кулпър? — питам, а очите ми все са насочени към Клементин, която се нуждае от известно време, за да се успокои. — В случай че не си забелязал, Далас, въпреки всичките ти хвалби те не бяха стигнали до никъде, докато не им дадох отговора на Нико. И в случай, че не си забелязал, всичко друго се провали: камъкът се оказа празен, всички съобщения са изчезнали и нямаме никакви следи, по които да тръгнем.
— Не е вярно. Нали Тот бил намерил онзи полицейски доклад, в който лекарят на президента…
— Стюарт Палмиоти.
— … когато Палмиоти си дошъл у дома от колежа, се оказал последният, видял Ейтбол жив. Именно той казал на полиция-та, че е видял Ейтбол доброволно да влиза в колата. Докато тичахте наоколо с Клементин, накарах нашите хора да го проверят. Те откриха доклада. Палмиоти знае какво се е случило в действителност през онази нощ. Значи можем…
— Можем какво? Можем да изпратим някого от Кръга Кулпър да се изправи срещу Палмиоти? Такъв ли е новият ви план? Да нахълтат в Белия дом, да насочат пръст в лицето му и да обвинят най-стария и най-доверен приятел на президента в укриването на стара тайна?
— Ще бъдеш изненадан какво биха ти казали хората, ако си мислят, че държиш козовете.
— Но ние не държим козове! Имаме само лист хартия, където някой казва „Знам какво направи миналото лято“, а това не доказва нищо! И те предупреждавам още сега: не ми пука колко умници си събрал в този Кръг. Влезеш ли там без нищо и започнеш да дърпаш лъва за опашката, лъвът ще си извади ноктите и ще ни покаже от първа ръка защо е коронован за цар на джунглата. И първият удар с нокти се насочва към мен.
Клементин върви надолу по виещата се циментова пътека, а Далас не възразява нито веднъж. Защото съм прав. Знае, че щом дойде докладът от токсикологията и Хазей е в състояние да докаже дали Орландо е бил убит, всички погледи ще се насочат към последния човек, видян с Орландо: към мен. И когато тази черна дупка се отвори, няма да има какво да я спре. Не и докато не погълне всички ни по пътя си.
— Това все още не означава да не се съсредоточим върху Палмиоти. — Той отново посочва към следите от стъпки. — Нашите хора търсят. Те са способни да открият всичко. Каквото и да се е случило преди толкова години, ще разберем какво са видели или кой е бил там… или дори къде са били…
— Чакай — избъбрям. — Повтори тази част…
— Ще разберем какво са видели?
— Не. Къде са били. Ако установим къде са били…
Изваждам телефона си и бързо набирам един номер.
— Какво правиш? — сепва се Далас.
— Ако искаме да повалим лъва, ни трябва по-голяма пушка.