Глава 82
— Какво правиш? — попита Далас.
— Ако искаме да повалим лъва… — каза му Бийчър, — ни трябва по-голяма пушка.
Бръснарят продължаваше да ги наблюдава иззад дърветата, но се налагаше да задържа дишането си, за да чува какво си говорят. Опита се да си внуши, че все още всичко е наред. Но докато в далечината Бийчър набираше някакъв номер, Лоран разбра истината… разбра, че съвсем не е наред.
Според чутото Бийчър и групата му вече не просто налучкваха. Знаеха подробности. Разполагаха с имена, и то не само на президента. И на Палмиоти… освен това… ги чу да споменават Ейтбол…
Ако те… ако знаеха… ако знаеха какво се беше случило онази нощ…
От ствола на ябълката, зад която се криеше Лоран, вятърът постепенно отвяваше малко петно сняг, останало като бял остров върху кората. Докато наблюдаваше как островчето се смалява снежинка по снежинка, Лоран разбра, че за него не е по-различно.
Ерозия с течение на времето.
По-рано Палмиоти уверяваше, че е по силите му да го спре. Че ще направи някак си всичко това да изчезне. Ала с доверието не беше по-различно, отколкото с приятелствата или с тайните. Всички те бяха осъдени на една и съща съдба…
Ерозия с течение на времето.
Сега за Лоран беше толкова ясно. Не беше началото на торнадото. Беше началото на края му.
На сантиметри пред бръснаря островчето сняг с размерите на монета се смали от нов порив на вятъра. От другата страна на заснеженото поле Бийчър му оказваше почти същото въздействие. Докато снежинките отлитаха от кората, Лоран отново усети твърдата буца в гърлото си и същата вълна от емоции, заляла го по-рано при вида на татуировката на клиента си.
Ако Лоран искаше да спре торнадото, имаше само един начин то да се разсее. До този момент не беше си помислял, че ще има смелостта да го направи.
Но го направи.
Той бръкна в джоба на сакото си и стисна здраво предмета, който беше грабнал инстинктивно от бръснарницата… един от малкото сувенири, донесени от баща му от фронта: бръснач „Мастър барбър“ с право острие и седефена дръжка.
Извади го, разтвори острието, последните снежинки отхвърчаха от кората на дървото.
От другата страна на полето Бийчър и Далас стояха с гръб към него. Торнадото се въртеше все по-бързо.
Глава 83
— Национален архив — прозвучава познат глас в телефона ми. — С кого да ви свържа?
— Катя, аз съм Бийчър. Ще ме свържеш ли с господин Хармън от Президентския архив?
Застанал сред снега, виждам объркването върху лицето на Далас и обяснявам:
— Целта ни е да разберем какво точно се е случило на шестнайсети февруари, нали? Проблемът е, че единственият запис от шестнайсети е онзи полицейски доклад. Той е документ, създаден от самия Палмиоти. Но успеем ли да разберем къде са били Палмиоти и Уолъс на седемнайсети… или дори на осемнайсети…
Очите на Далас се присвиват в опит да осмисли думите ми. Знае какъв е проблемът. Преди двайсет и шест години Уолъс не е бил президент. Но това не означава, че няма нищо в Президентския архив.
— Добре, когато това се е случило… Преди двайсет и шест години президентът е бил… в колежа — пресмята Далас бързо.
Далас знае как работи Архивът. Знае какво съхраняваме. И знае, че когато Уолъс или друг президент бъде избран, най-напред му откриваме досие. Но по-важно е, че започваме да запълваме това досие, за да запазим историята на този човек. Събираме снимки и семейни портрети… лични вещи, актове за раждане и свидетелства от началното училище.
Затова притежаваме бебешките снимки на Клинтън и знаем какво пише в дневниците за пети клас на Буш и Обама. И в крайна сметка тези документи се отправят към президентската библиотека. Тоест, щом бъде избран нов президент, правителството започва да прибира всичко, което може. И познайте кой отговаря за неговото съхранение?
— Надяваш се да е документирано къде е бил Палмиоти на шестнайсети февруари? — недоумява Далас.
— Бил е в Охайо. Знаем, защото го пише в полицейския доклад. Той и Уолъс са се прибрали у дома от колежа, значи…
— Аз съм господин Хармън — чува се дрезгав глас от телефона.
Като един от най-добрите ни хора в Президентския архив Стив Хармън не се извинява, че е нетърпелив или че сам се нарича „господин Хармън“. Той е бивш военен моряк и го е грижа само за фактите.
— Господин Хармън, обажда се Бийчър от Стария военен.
— Катя ми каза.
— Да, добре, ами тук имам искане за някои документи от времето, когато президент Уолъс е бил в колежа, и…