— Бийчър, знаеш ли от какво се нуждае най-много президентът на Съединените щати? И нямам предвид само Орсън Уолъс. Всеки президент от която и да е епоха. Обама, двамата Буш, Томас Джеферсън. Единствено от какво те се нуждаят повече от всичко друго?
— Имаш предвид освен умни съвети?
— Не. Да получаваш умни съвети е лесно. Ти си президент. Всеки гений в света чука на вратата ти. Опитай пак.
— Това вече е глупава игра.
— Просто опитай пак.
— Лично пространство?
— Влиза в челната тройка. Ти си Рейгън. Ти си Обама. Имаш повече власт от всеки друг. Какво е дори по-важно от личния живот?
— Доверие.
— Става по-топло.
— Някой, на когото му пука за теб.
— Става по-студено. Спомни си за Джордж Вашингтон. Защо казва, че Кръгът Кулпър му е помогнал да спечели Войната за независимост?
— Те му донасят най-добрата информация.
— Информация! Точно така. Право в целта. Сега виждаш, нали? Това е най- и имам предвид наистина най-жизненоважното, от което един президент се нуждае, за да си върши работата: надеждна информация. Разбираш ли го?
— Не съм идиот.
— Тогава разбери това: нашата бюрокрация е прекалено голяма, поради което дадена информация стига до бюрото на президента като оглозган от куче кокал. Тръгва от човека на терена и минава през надзорника му, през анализатора, през началника на щаба, през заместник-секретаря, през самия секретар, през истинските големи клечки, които ровят из нея… а после, ако има късмет, ето я… хвърлена върху бюрото ви, господин президент. И сега трябва да вдигнеш това олигавено парче информация и да го използваш, за да вземеш военно, екологично или финансово решение, което ще засегне живота на милиони или може би милиарди. Готов ли си да разчиташ на това?
— Не е толкова просто.
— Толкова просто е. Винаги е било толкова просто. И то все още е най-големият проблем пред всеки президент: Ти единствен си отговорен и всеки ден вземаш решения на живот и смърт въз основа на работата на напълно непознати с неизвестни намерения. И затова, когато си седиш там с всички тези свръх строго секретни доклади за всеки проблем в света, няма как да не се запиташ: какво не знам? Какво оставят те извън тези доклади? И какви са мотивите и пристрастията, скрити в информацията, която получавам?
— Значи Кръгът Кулпър работи за президента.
— Кръгът Кулпър не работи за президента. Той работи за Президентството. Служи на институцията, точно както е замислен от Джордж Вашингтон… като вграден предпазител, който трябва да се използва при най-голяма необходимост. Помисли по въпроса, Бийчър. Преди да пуснеш бомбата над Хирошима, няма ли да искаш да си абсолютно сигурен, че японците не са вече на път да се предадат? Или преди да започнеш клането на братята си при Гетисбърг, няма ли да искаш да се увериш, че разполагаш с най-подходящия генерал на място? Генерал-майор Мийд е назначен само четири дни преди битката при Гетисбърг да започне. Много добър разчет на времето от Линкълн, а?
Завива ми се свят от примерите, които открихме в Архива… Заливът на прасетата… Спътникът… „Лузитания“… всеки от тях е критичен момент в президентската история. И ми се завива свят още повече, когато това ми напомня, че от всички обмислени от нас теории теорията на Нико все още е най-правилна. Президентът определено комуникира чрез този речник. Но това не променя едно нещо, което отказвам да изгубя от фокус:
— Ти каза, че са два — питам Далас. — Два Кръга.
— Сега виждаш проблема — кимва той. — През известно време се получава нещо като… засечка.
— Дефинирай засечка.
— Бийчър, вече те държа тук прекалено дълго… Ако те ни наблюдават…
— Кажи ми за втория Кръг, Далас. Кажи ми или кълна се, ще напиша тези глупости и утре ще четеш за тях във „Вашингтон пост“!
— Не е вярно, не си такъв и го знам. Иначе дори нямаше да водим този разговор.
— Ами да водим проклетия разговор!
Продължава да разчепка със зъбите си кичур косми от брадата си. Но за разлика отпреди главата му се накланя настрани, очите му гледат нагоре. Сякаш се вслушва в нещо.
— Какво правиш? — настоявам.
Той не отговаря. Но когато завърта глава, забелязвам нещо в ухото му.
— Това слушалка ли е? Така ли? Някой слуша ли ни в момента?! — изкрещявам и започвам да претърсвам стаята. Няма огледала. Няма камери в ъглите.
— Те казаха да се успокоищ, Бийчър. Вече си издържал теста.