Знае, че го наблюдават. Винаги го наблюдават. Ако ще изпраща послание, то трябва да бъде съвсем неуловимо.
Това е добре.
Аз съм архивист. Знам как да чакам.
Оставам в моя ъгъл и сякаш фокусирам микроскоп, за да проуча как той седи там и дава предимство на дясната си ръка, пренася повече тежест върху нея, както се е надвесил над масата.
Прави ми впечатление, че въобще не докосва документите, винаги уважава тяхната ценност.
Изучавам дори по какъв начин поставя двата си крака плътно на пода. Но освен това…
Все още нищо.
Чакам още малко. Пак нищо.
Не поглежда нагоре. Не търси контакт с очи. Още пет минути не задава никакви въпроси…
Нищо.
Вратата изщраква от дясната ми страна и русият агент от Сикрет Сървис влиза отново при нас. Не застава обаче в задния ъгъл.
— Сър, наистина е време да тръгваме. — Стои до вратата и я задържа отворена с ръка.
Президент кимва и почуква с гумичката на молива по брадичката си. Опитва се да удължи четенето в последните секунди, става бързо, но се извива така, че тялото му вече напуска стаята, а главата му все още чете.
— Хубав ден — пожелава ми русият агент.
Единствено когато президентът се отправя към вратата и минава покрай мен, сериозният поглед на сивите му очи установява контакт.
— Благодаря, че ни помогнахте — отронва лидерът на свободния свят, докато навеждам глава, за да попадна в полезрението му. — Просто е невероятно какво имате тук.
А после изчезва. Пуффф!
Никакво ръкостискане, никакво потупване по рамото. Никакъв физически контакт. Всичко, което получавам, когато се промъква покрай мен, е полъх на мирис на талк и вода за уста.
В настаналата тишина поглеждам през рамо и проучвам стаята. Столът… количката… всичко е на мястото си. Дори документът в найлонов джоб, който четеше, все още си е там, непокътнат, на масата. Втурвам се към нея, за да се уверя, че не липсва нищо.
Няма нищо.
Нищо.
Нищо.
И тогава го виждам.
Нещо.
Глава 70
— Това ли е голямата ти находка? Молив? — пита Далас.
— Не просто молив. Неговият молив — уточнявам, докато отварям вратите на всички кабинки в тоалетната, за да се уверя, че сме сами. — Моливът на президента. Това остави.
— Добре, значи Уолъс е оставил молив. Едва ли са ядрените кодове.
— Наистина ли не схващаш? Бяхме в стаята…
— Чух историята как си бил в ПСИД, Уолъс дошъл, а после, вместо да се обърне към теб, прекарва четирийсет минути в четене на стари документи. Добре, значи се е отказал. Навярно се е уплашил.
— Не беше уплашен! Виж какво направи: както седеше, бръкна в сакото си и извади молив, не химикалка, каквато всеки друг човек извън Архива използва. A молив.
— О, разбира се, сега схващам — подхвърля той саркастично и започва да си мие ръцете на мивката в тоалетната.
Не съм особено въодушевен, че си имам работа с Далас, но на този етап, въз основа на вчерашната му информация… въз основа на неговото обяснение за вътрешния и външния кръг… и всичко, което предвиди за президента… и тайната квартира, видеокасетата и безжичната слушалка… плюс Тот, който не ми говори… ми остава да се боря сам или да се боря заедно с Кръга Кулпър зад мен. Отговорът е лесен. Не мога да имам пълно доверие на Далас, но засега поне донякъде мога да му вярвам.
— Хрушчов и Мусолини май също са използвали моливи — добавя той със смях.
— Говоря сериозно, Далас. Я си помисли: защо някой ще вади молив? За да следва нашите процедури в изследователските помещения и да си води бележки, нали? Добре, в това има смисъл. Но ето какво не се връзва. Уолъс не си водеше бележки. През цялото време нямаше нито лист… нито бележник… нито имаше, нито поиска нещо за писане.
— Вероятно би поискал, но не е открил нещо, което си е струвало да запише. А дори и да не е така, какво му е толкова особеното да има молив?
— Особеното е не че имаше молив. Особеното е, че го остави! И честно, едва ли бих го сметнал за нещо необичайно, ако не беше фактът, че… о, да… преди два дни в същата стая намерихме книга; тя също не беше нищо особено… докато не открихме в нея скрито послание, написано с невидимо мастило.
Пред мивката Далас отваря и свива юмруци, за да изтръска водата от ръцете си. Слуша ме.
— Е, къде е скритото послание в молива?
— Има белези. Погледни молива. Тези вдлъбнатини.
Той вдига молива от мивката и го държи само на няколко сантиметра от носа си.