— Ей, добре ли си наистина? — попита Фреди притеснено. Фреди Фат не обичаше особено белите момиченца, но това специално бе най-важното бяло момиченце в целия свят.
— Да, да. Май съм гладна.
Той се ухили.
— Тогава си дошла на най-подходящото място.
Засмя се. Заедно с него се засмяха и другите, криейки развалените си зъби с ръка.
Гребеше с лъжица горещата супа, когато от улицата влезе слаб виетнамец на средна възраст. Беше облечен в късо, черно кожено палто, закопчана до врата бяла риза и бял копринен шал; на главата — мека шапка с вдигната периферия. Ненатрапчива фигура на келнер или чиновник, скрита зад азиатска анонимност. Докато не го загледаш в очите. Казваше се Тран До Вин. Тран, дребен началник във финансовото министерство на Южен Виетнам, направил опит да избяга по море през 1978 година и умрял от болести и изтощение по средата на пътя към Филипините. Сегашният носител на неговото име бил на същия разсъхнат плавателен съд, но представлявал важна фигура в Националния фронт за освобождение — така наречения Виетконг. Знаеха го единствено Фреди Фат, Марлин Чампи и момиченцето. Сега тя скочи на крака и се втурна да го прегърне. Той я притисна силно. Не бяха се виждали от две години. И двамата останаха изненадани, че вече е висока колкото него. Прилепи лице към кожата на палтото и вдиша дълбоко аромата му: старомодна помада за коса с дъх на люляк, цигари и пиос тат. Нежно я отдалечи от себе си и изгледа изпитателно лицето й.
— Скъпото ми момиче — заговори той на френски, — толкова се радвам да те видя. Но какво не е наред?
Тя се разплака като бебе.
— Всичко, чичо! Животът ми е напълно разбит.
— Страшно ми е неприятно да го чуя. Довърши си супата и ми разкажи ужасните подробности.
Седнаха. Той поръча чай, отпиваше на малки глътки, а тя гълташе супата и му разказваше историята: провала й в училище, срива на майка й, парите и какво бяха направили. Слушаше усмихнат, почти не я прекъсваше и си мислеше — както често правеше в нейно присъствие — за мъртвата си дъщеря, почти връстница на Люси. Не бе сантиментален човек, но си позволяваше тази слабост. Обичаше я. Винаги се изненадваше от това; беше като радиосъобщение от мъртвец.
Най-после тя свърши.
— Значи първоначално не си възнамерявала да дойдеш да ме видиш? — попита той.
— Не. Отивах в Бостън при Мери Ма. Да започна нов живот.
Люси забели очи, за да изрази самоиронията си.
— Много интересно. Нали помниш, че първия път, когато разговаряхме, пак бягаше от училище? Тогава ти дадох супа.
— Да, супа и конфуцианска лекция как да се учи упорито.
— Но очевидно не е имало никакъв ефект — отбеляза той суховато. — А сега, когато си тук…
Лицето й се издължи. Пръстите й несъзнателно се заиграха с пакетчето захар.
— Не знам. Чувствам се глупаво, май допускам грешка. Но и съм като парализирана. Щом се сетя за училището… цялата скука… Прилошава ми.
— Скука ли? Ха! Да се справяш със скуката е изкуство. Който не проявява воля да се справи със скуката, не постига нищо значимо. Със съжаление отбелязвам, че не си се научила как да го правиш. Приписвам го на ограничената ти гениалност и на нетърпимостта към еднообразието. То е нещо характерно, предполагам, за хора с такива заложби. С правилен подход обаче е поправимо. Имаш нужда от обучение, за да наваксаш с пропуснатия учебен материал.
— Кой ще ме обучава?
— Аз, естествено. Нали помниш как те научих да смяташ с дроби, когато беше осемгодишна…
— Което съм успяла да забравя.
— …така че сегашният ти проблем не представлява кой знае каква трудност. Нали помниш, аз съм правоспособен учител и имам известен опит в техниката да извличам информация от непокорни глави? Надявам се подобна техника да е в състояние да върне информацията в обратна посока.
Изгледа я с един от изпитателните си погледи и макар тя да съзнаваше, че се шегува, неволно потрепери. Това не й попречи обаче също да го изгледа изпитателно.
— Ще се наложи ли да слушам тайнствени източни мъдрости, които ще ме променят и ще ме направят по-добър човек, както става във филмите?
Тран придоби високомерно изражение — навик, усвоен в Париж през 50-те години.
— Методите ми на обучение въобще не са тайнствени, уверявам те. Всъщност — точно обратното. Ще се държа съвсем като французин. Във всеки случай или ще уредим училищния ти проблем, или ще те убием напълно. Едното или другото. После ще се погрижим да възстановим милата ти майка. Зад касата има телефон. Обади се вкъщи незабавно и сподели с баща си плановете ни.
Люси покорно се подчини. В момента изпитваше облекчение да се държи покорно. Черпеше сили от факта, че и света Тереза, и комунистическият гангстер бяха единодушни какво трябва да направи тя.