Стана от леглото и намери дрехите си в гардероба. Полата, сакото и блузата, с които се премени за съдбоносната среща, не ставаха за носене. Разкъсани, с безброй лекета, приличаха на дрехи на човек, който се е бил яростно и е загубил. Бельото обаче — един от комплектите, купени от „Блумингдейл” в деня, когато забогатя и се напи, — както ботушите и дългото кожено палто бяха съвсем читави. Над бельото облече палтото. Откри клетъчния телефон в чантата си. Звънна в служба за лимузини под наем. Там знаеха къде се намира „Дини-Брайърд”.
Марлин се гримира. Постара се да не се вглежда в лицето си. Все едно гримираше някоя съученичка. По време на тези й занимания влезе Доти.
— Ще ходиш ли някъде?
— Да. Отивам си.
— Не е редно. Още не си детоксикирана
— Сама ще се детоксикирам.
— Съмнявам се, захарче, но животът си е твой. Опитай се да хапнеш нещо. Няма да ти се иска, но се насили. Бананите са подходящи. И разреждай по-щедро питието.
— Няма да пия. Възнамерявам да се натряскам, както преди.
— Очевидно — отвърна Доти убедено. — Откакто работя тук, сигурно поне четири милиона бягащи от живота са ми минали през ръцете. Всеки се мисли за уникален. Редно е да извикам лекар, но няма да го изчакаш предполагам?
— Няма — отвърна Марлин, приключвайки с гримирането на очите.
Стана и си оправи косата. Със стегнатия колан и закопчаното до шията палто приличаше на облечена. В огледалото забеляза, че Доти я наблюдава.
— Как изглеждам? — попита Марлин саркастично. — Като готов да избяга пияница ли?
— Точно така. На твое място първо бих се прибрала вкъщи, за да си сложа някакви дрехи, преди да започна да пия. Ако влезеш в бар така облечена, неминуемо ще приключиш в евтин мотел и цяла върволица мъже, които си чакат реда.
— Благодаря за съвета — промълви Марлин сковано.
Подаде ръка на медицинската сестра, но не остана загледана дълго в очите й, защото там се четеше прекалено много съчувствие. Лимузината я чакаше. Шофираше Осман. Марлин му даде адреса на улица „Кросби”. Сгуши се в ъгъла, потънала в красивото си палто. Потреперваше от психическата болка, която — изпратена от ада — се мотаеше в съзнанието й. Ощипа се по голото бедро под палтото, но и това не й помогна. Как попаднах тук, запита се тя. Това не съм аз. Аз съм солидна гражданка; не съм пияница; не съм маниачка на тема пазаруване; добра майка и съпруга съм. Не й прозвуча особено убедително. Спомените я връхлетяха с ужасяващи подробности. Изскимтя, раздвижи се неспокойно, неволно извика. Тъмните очи на Осман се появиха в огледалото за обратно виждане.
— Мадам? Нещо ненаред ли има?
— Не, не.
Няма, помисли си тя решително, няма да седя в някое черковно мазе и да разказвам тъжната си история на група непознати. Мога да овладея нещата. Зъбите я боляха от силното стискане.
— Спри тук за малко — нареди тя.
Автомобилът елегантно се насочи към тротоара. Намираха се на Тридесет и трета улица и Трето авеню. Изскочи и се върна с изстудена бутилка бяло вино „Шаблиз”. В барчето на лимузината имаше чаши и тирбушон. Ще си налее само веднъж; ще пие бавно. Докато стигнат до дома й, бутилката бе преполовена.
— Почакай — нареди тя на шофьора и влезе в сградата.
Остави виното в колата, оценявайки го за добър знак, доказателство, че не е отрепка. Никой истински пияница няма да остави бутилката си. В коридора я посрещна миризма от готвене; нещо се пържеше. В кухнята завари съвършено непозната жена — едра латиноамериканка, малко по-възрастна от нея. Изгледа я и й се усмихна делово. Марлин й отвърна със същото и се отправи към спалнята. Непозната жена се грижи за семейството ми, помисли си тя. Кучето я чакаше в спалнята върху леглото, където му бе забранено да се качва. Скочи с тежък подскок, заумилква се и от устата му потекоха лиги. В средата на двойното легло имаше голяма локва слюнка. Всичко се разпада, мина й през ума. Съблече палтото, свали ботушите и отвори гардероба. Водопад скъпи дрехи се посипа по пода. Някои още бяха в опаковките от магазина, други се показваха от торби за пазаруване. Грабна от купчината чифт велурени панталони и измъкна червена копринена блуза от торба на „Лорен”. Точно се облече, и чу входната врата да се отваря.
Момчетата стояха на прага и я гледаха; имаха изражения на деца от бежански лагер зад телено заграждение. Седна на леглото и разпери широко ръце.