— Отдавна не сме се виждали, Бъч — поздрави Гума и стисна ръката на Карп. — Влизай. Не обръщай внимание колко е разхвърляно. Момичето ще идва утре.
Отстъпи, за да даде път на Карп да влезе.
Вътре миришеше на пури и скоч, на мръсни дрехи — имаше цяла купчина такива върху стол. Доста неприятна, но позната на Карп миризма, която му напомняше за принудителните посещения като дете при възрастни роднини. Кога Гума бе остарял толкова много? След четиридесет и няколко години служба в прокуратурата се пенсионира едва преди година. На прощалното събиране по случая все още бе Бясното Куче, задяваше жените, смучеше си уискито, пееше на италиански, разказваше мръсни вицове. Правеше се на клоун, но всъщност не бе такъв. Освен всичко друго знаеше за нюйоркската мафия повече от когото и да било — независимо от коя страна на закона. А и бе научил Карп на доста неща относно манипулирането и заобикалянето на закона.
Гума въведе Карп във всекидневната, посочи фотьойл, затвори вратата към кухнята (но не и преди Карп да зърне купищата неизмити чинии, препълнените с боклук кафяви пазарски пликове, купчината картонени кутии за разнасяне на пици по домовете) и седна с въздишка върху изтърбушен диван. В стаята не бе особено светло; авенюто долу едва се виждаше през трите големи прозореца с щори все на различна височина, а едната — изкривена. Диванът беше обърнат към широкоекранен телевизор, чийто звук бе намален до тих шепот. На екрана се виждаше ято от поне хиляда птици в полет. Карп се сети, че Гума си пада по научнопопулярни филми за природата — доста необичайно за градски жител.
— Искаш ли нещо за пиене? — попита Гума — Имаш вид на човек, комуто ще му дойде добре.
— Нищо ми няма. Но ти пийни, ако искаш.
— Сигурен ли си? Добре, ще те послушам. — На масичката, до купчина черни кутии с видеофилми, имаше половинка и Гума си наля малко в оказалата се наблизо чашка, вдигна я и обяви: — За приятелството.
Отпи.
— Отслабнал си, Гума. Добре ли си?
— Искаш да кажеш освен рака ли? Чудесно съм. Никога не съм се чувствал по-добре.
— Съжалявам. Не знаех.
— Вярвам ти. Неизвестно защо не го оповестиха по телевизията. — Гума сви рамене, ухили се и показа едрите си, неравни зъби. — Карай да върви… Рано или късно всички ще си отидем. От мен се очаква да променя начина си на живот, но не виждам смисъла. Всичко се връща. Всичко. — Извади наполовина изпушена пура от пепелника от кафяво стъкло и я запали. После продължи: — Странно. Минават месеци, никой от службата не ми се обажда, а после — само за една седмица — ме посещават двама. Първо Роланд, а сега ти. Джак, предполагам, ще намине утре. — Огледа стаята. — Май трябва да преобзаведа. Социалният ми живот започва да става доста бурен.
— Роланд е идвал?
— Да. Веднага след като сте му теглили шута. Беше пиян и търсеше с кого да се донапие. Което и направихме. Гледахме филма ми за Серенгети. Май му се гледаше разкъсана плът. Адски го е яд на Джак. А и на теб между другото.
— Защо и на мен? Господи, от години му опявам да се въздържа. А и само дето не молех на колене Джак да го остави.
— Възможно е, но той не гледа така рационално на нещата. Смята, че му е устроена клопка.
— Знам.
— Така ли е?
— Вероятно. Но не съм наясно защо. От друга страна, не му липсваха и врагове.
— Прав си. Но все пак е жалко. Чувам, че отново си оглавил „Убийства”.
— Не съвсем. Искат да разчистя политическите случаи, да осигуря нищо да не попречи на коронясването му. Ако нещо се обърка, има кого да изхвърли веднага след Роланд.
Гума погледна Карп през присвитите си заради дима от пурата очи.
— Не ми звучиш като стария Бъч. Никога не си бил тип, готов да разчиства случаи просто за да се приключи с тях. По-скоро си типът, дето се навира дори под килима, за да провери какво е скрито там. Как е Марлин?
Карп го стрелна с очи.
— Както обикновено. Защо питаш?
Последва свиване на рамене, дръпване от пурата, отливане.
— Е, нали знаеш, дори тук, в колонията на прокажените, наминават хора. Ти. Роланд. А и някои други. Споделят мнения, чутото от барабаните на далечните села.
— Така ли? И какво огласяват барабаните?
— Марлин била натрупала страхотни пари от ПП-то на фирмата й, започнала да изкупува магазините, разхожда се с лимузина. А и разправят, че здравата се е хванала за бутилката, нещо сгрешила и някакви хора загинали.