— Вярваш ли на тези приказки?
— Не знам. Не се обиждай, но и ти, и аз знаем, че булката ти никога не е била от най-примерните. Да бъда ли честен? Нали дори и ти ще признаеш, че някога е правила не съвсем похвални неща?
На Карп му се прииска да си тръгне. Идеята да се отбие тук се оказа глупава. Отдавна не се бе виждал с колегата си, озова се в квартала му, реши да намине. Гума никога не е бил от най-доверените му познати — не като В. Т. например, — но някои неща не споделяш с никого. Такива приказки се споделят само със съпруга, да речем, а в момента неговата — обзета от неземни сили — не бе на разположение. Затова сега трябваше или да стане и да си тръгне като пълен задник, или да остане и да разговаря с Гума за Марлин, което определено не му бе по вкуса. Е, има възможност и да смени темата. А Гума познаваше областния прокурор, знаеше не само къде са скрити труповете, но и кой го е сторил и защо. Затова Карп му разказа всичко.
„Ти си издал информацията за Кули, така ли? Ти?” — бе откликът, когато стигна до тази част от историята.
— Да. Нямах друг изход. Иначе се налагаше да напусна, а по някаква причина не бях склонен да го направя. Не можех да искам от Клей да направи повече от вече стореното. Не разчитах на Киган. Отвсякъде ме блокираха да проведа разследването. Страшно ми беше криво, Гума. Реших да раздухам огъня, та да им бъде невъзможно да го потушат. Очаквах тогава Роланд да се застъпи…
— Роланд ли?
— Да. Знам колко не долюбва ченгетата. Наясно съм, че понякога си затваря очите за някои нередности, но е страшилище за нечестните ченгета. За него е въпрос на гордост да се разправя с тях. Или поне беше. Не допусках да си затрае при опит подобно нарушение да се потули, и то не толкова от ченгетата, а от нас. Представиха ни вмирисана риба, а ние питахме: „Каква миризма? Нищо не мирише.” Всичко е заради проклетите избори.
— Трябваше да въведеш Роланд от самото начало.
— Да, знам, знам. Но нямах представа, че ще се издъни така на пресконференцията и ще получи ритника. Не очаквах нещата да избият в расистка посока. Както при Бенсън, Маршак, Ломакс!
— На теб направо ти липсва политическа далновидност, приятел.
— Така е. И още не ми се вярва, че поех по този път. — Карп замълча и си припомни как започна цялото поражение. — Знаеш ли откъде тръгна? От Шели Солотов. Обядвах с него непосредствено преди това и той ми наговори всичките тези глупости за прокуратурата, колко е корумпирана, колко Гарахи нищо не струвал, как съм си губел времето — обичайните щуротии, които чуваш от хора като него. Само Господ знае защо са така готови да пикаят върху системата. Но както и да е — той не спираше да приказва и веднага след срещата ни реших да предприема нещо налудничаво, да накарам Джак да се осъзнае…
— А, Шели Солотов — прекъсна то Гума. — И него си го бива. Навремето се постарах да го изхвърлят. Чувал ли си за това?
— Сериозно? Мислех, че напуска, за да мине на частна практика.
— Разрешихме му да се оттегли, така да се каже. Беше доста отдавна. През последната година на Гарахи. Джак оглавяваше „Убийства”. Ти се занимаваше с онзи обир в магазина за алкохол, а Шели работеше по случая „Виктория Фала”. Първият му голям случай. Джак ми възложи да го следя отблизо. Помниш ли случая?
— Малко момиче, намерено голо, изнасилено и убито в Инуд. Харесаха си жертва за извършителя — бездомник, — но после се оказа, че са сгрешили, нали?
— Точно така. Бездомникът се казваше Мануел Ехивера, местен пияница. Имаше досие в полицията, че задява момиченца. Полицаите все се насочват към такива, стане ли дума за сексуално насилие над дете. Живеел в кашон под магистралата, непосредствено до блока на детето. Спял върху торба с парцали. При полицейската проверка някои от дрехите на малката Виктория се оказали вътре.
— Да, да — сега се сещам. Вие издействахте обвинителния акт, нали така?
— Да. Но някои от нещата не пасваха. В досието не се споменаваше нищо за склонност към насилие. Типът едва ходеше. Беше осакатен — не си спомням как, — а и болен от сифилис; мозъкът му бе като швейцарско сирене. От друга страна, първо твърдеше, че е намерил дрехите в боклукчийска кофа, а два дни след задържането направи пълни самопризнания. В интерес на истината ченгетата се вторачиха сериозно и в доведения баща на жертвата, но понеже разполагаха с Мануел… Знаеш как става. Написаха доклад и забравиха случая. Не е точно както го дават по филмите. Впрочем на теб ти е добре известно. Шели бе абсолютно готов да съсипе Мануел, но чудо на чудесата — появи се сериозен защитник: Джери Фелкс. Познаваш ли Джери? Сега е съдия. Но тогава беше още адвокат и Шели малко се притесни. Когато настана време да се предаде материалът по делото, той не приложи инкриминиращите сведения за доведения татко. Защо да усложнява случая, като привлича вниманието върху друг човек, на когото ченгетата са хвърлили око? Основателна логика, а нали и ние не обичаме тези работи? — Гума свърши питието си, посегна към бутилката, поколеба се, но я остави — демонстрация, че е в състояние да я зареже. — Арманд Фигуроа. Така се казваше доведеният баща. Истински принц. Чукал и другата дъщеря, както се оказа впоследствие. Тя била седемгодишна. Между другото — когато представи случая в службата, Шели не благоволи да ни запознае с информацията срещу бащата. Изложи само данните срещу Мануел, а те изглеждаха стабилни.