— Кога разбрахте за другите?
— Фелкс се обадил на Джак. Дори се бръкнал в собствения джоб и наел частен детектив, за да намери липсващите полицейски доклади. С Джак обсъдихме дали да не отнемем правата на Шели да упражнява адвокатска професия, но се отказахме. Случаят беше нашумял, щеше да последва скандал… Джак го изрита тихомълком. Между другото той те ненавиждаше. Шели имам предвид. Поне тогава. Вероятно още те мрази.
— Какво? Защо, по дяволите, ще ме мрази? Никога нищо не съм му направил. Той ме покани на обяд.
— И приятен компаньон ли беше?
На Карп не му бе нужно да се замисля.
— Не. Доста очевидно бе, че цели да ме накара да се почувствам като задник и губеща фигура. Тогава не обърнах особено внимание, защото… Господи, кой знае защо? Сигурно не съм допускал, че някой ще си даде толкова труд.
— Шели е странен. Разпитваше ме за теб. Почти се бе вманиачил на тази тема. Ти бе бляскавото момче, на практика печелеше всички дела, изглеждаше солиден. Как напредваше толкова бързо? — Гума дръпна за последен път от пурата и внимателно остави фаса в пепелника. Наля си още уиски. — Някои не го постигат никога. Тогава това бе най-големият му случай и той се опита да го спечели с измама, защото предполагаше, че ти, аз и всички останали постъпваме така. Особено ти. А сега? Да погледнем фактите в лицето: типът е високоплатена клечка, живее от парите на богатата си съпруга, захваща се с нашумели случаи и не пропуска възможност да топи прокуратурата, че е корумпирана…
— Затова и го изхвърлиха. Сега започвам да разбирам. Гума, завършил съм колеж, следователно не съм глупак. Защо не съм прозрял, че е такъв? Тогава, пък и сега.
Последва свиване на рамене, усмивка, разперване на ръце.
— Какво да ти кажа? Изглежда, си сляп за някои неща. В един труден бизнес ти си суперзвезда, а не се досещаш, че хората, които те наблюдават, могат и да ти завиждат, и да те мразят, но да не скъпят усмивките си към теб.
— Той представлява интересите на Сибил Маршак.
— Знам. И ще я измъкне, а после ще те заплюе в лицето. Готов съм да се обзаложа, че това е първата причина да поеме делото.
— Но той нямаше да се изправи срещу мен. Нямах нищо общо с ,Убийства”, допреди Роланд да сгафи в асансьора.
Гума се ухили и с показалец бавно дръпна долния клепач на лявото си око.
— О, моля те. Да не искаш да ме убедиш, че е уредил всичко само за да разкара Роланд, та да си премери силите с мен? Как би могъл? Откъде да знае, че Роланд няма да си държи устата затворена?
— Работил е в прокуратурата, не го забравяй. Знаел е за склонността на Роланд да ръси всевъзможни глупости, когато смята, че наоколо няма външен човек. Пресконференцията беше широко огласена. Поел е риска и извади късмет. А и на кого ще повери Джак случай като този с Маршак? На Бъч Карп, ето на кого. Между другото — дори е странно, че Роланд издържа толкова дълго. Ако не беше успял така, Шели щеше да измисли друго. Ако исках да злепоставя Роланд Хръкани, лично аз бих се спрял на непълнолетно момиче. Открий онзи тип от асансьора и се обзалагам на сто долара, че по някакъв начин е свързан със стария Шели.
— Не мога да повярвам.
— Тогава недей. Междувременно ще ти натрие носа със случая „Маршак”. Ако се стигне до дело.
— Освен ако не разбера за часовника.
— Моля?
Карп му обясни всичко за часовника. Докато Карп говореше, лицето на Гума се оживи, снагата му се поизправи, все едно някой го надуваше с помпа.
— Какво мислиш? — попита Карп накрая. — Луд ли съм, или не?
— Не, не си луд. Господи, Аги Ал Фирмо! Свързан е до ушите с Гамбинос.
— Не знаех. Залавян ли е?
— Никога, а е в бизнеса от доста отдавна. По дяволите — дори подозирам, че е по-възрастен от мен. Не знам колко пъти са пробвали да го уличат, но всеки път се изплъзва или някой друг обира пешкира вместо него. Помня как през 1984 година Рей Кули се опита да го сгащи. Цели две години работиха под прикритие. Група детективи поддържаха една от най-големите вериги за обири на Източното крайбрежие. Симулираха обири на складове и уж препродаваха стоката наоколо. Целеха се в мафията. На половин дузина от тях така им хареса, че започнаха да го правят наистина. Помниш ли случая? Хората на Молен бяха почти разнебитени.