— Да, помня. Рей Кули ли го постигна?
— Да. Целеше се в Аги Ал, но не му се удаде. Успяха да приберат само някои от съдружниците му, но в нищо не успяха да уличат Ал. А и никой не го предаде, което е необичайно. Но Августин Алберт Фирмо винаги е владеел до съвършенство политиката на моркова и тоягата. Напоследък почти се е оттеглил. Занимава се единствено с часовници, пистолети — такива неща. Луксозни играчки, които докарват с камиони от щатите с по-либерални закони. — Гума замълча и се почеса по главата. — Знаеш ли, сега се сетих. По едно време използваше улични търговци, за да си пласира стоката. Доста хитър ход.
— Защо да е хитър?
— Ами краденото е на място, където всеки може да го види. Вземи който и да е окаян бездомник, готов да пласира петдесет фалшиви ролекса. Откъде ще си помисли, че три от часовниците са истински? Има пет звена между Фирмо и отрепките.
— И никога ли не търпи загуби?
— О, вероятно, но след като някой го измами, сигурно си плаща и изчезва от бизнеса. Това е цената в този занаят. Аги купува по цени на едро, а продава по цени на дребно. Така е решил да си припечелва хляба. Но да се върнем на случая: типът, дето Маршак е застреляла, сигурно е бил „муле” на Фирмо. Не виждам обаче какво ти помага това срещу нея.
— Нито пък аз. Но все пак е недоуточнена следа.
Мозъкът на Карп работеше трескаво. Часовникът, застреляният Рамси, Фирмо, бащата и синът Кули. Неуспехът на бащата да залови Фирмо. Синът преследва бездомника Тенекията. Корумпирани ченгета. Бездомници — „мулета” пренасят крадена стока. Множеството бездомници, открити с прерязани гърла. Изчезнали от бизнеса. Тенекето е заподозрян. Кули преследва Тенекето. Кули убива Ломакс, когото е разпознал. Как? Ломакс се е занимавал с кражби. Има ли връзка между Ломакс и Фирмо? Неизвестно. Кули участва в акция да се пипнат крадени пистолети в нощта, когато Ломакс е застрелян. Има ли връзка между двете? Неизвестно. Дали Фирмо е свързан с Кули? Неизвестно. Дали Кули има общо с убийствата на бездомниците? Неизвестно. Как да се разбере.
— О, по дяволите! — просъска Карп.
— Какво?
Карп поклати глава.
— Нищо. Нужен ми е надежден следователски апарат да установи някои неща, а онзи, на когото плащат данъкоплатците за такива случаи, май се е повредил.
Обясни преплетените евентуални връзки.
— Постъпи като Фелкс — наеми си частен детектив — посъветва го Гума
— Дръж се сериозно.
— Но защо не? Жена ти е богата. Ха, та нали тя самата е частен детектив. Добре де, добре — ще поразпитам наоколо. Прав ли съм в предположението си, че смяташ Кули за „изцапан”?
— Направо „мръсен”. Няма начин да не е. Защо иначе ще предприеме такъв риск и публично ще преследва Ломакс? Защо? Ти не го ли смяташ за такъв?
Гума разпери ръце.
— Всичко е възможно. Папата може и да разпродава среброто на Ватикана, но се съмнявам Кули да е „мръсен”.
— Защото е герой ли?
— Не. Но познавах Рей. Всъщност познавах всичките. Знаеш ли, че са от Южен Бруклин?
— Не, но знам, че ти познаваш всички.
— Не познавам Доналд Тръмп, не познавам Дженифер Лопес…
Карп се направи, че не чува шегата. Вместо това попита:
— Колко добре?
— Рей Кули бе година преди мен в академията. Играехме в един и същи бейзболен отбор. Той хвърляше топката. И двамата нямахме данни за големите отбори, но класирахме „Бруклински орел” за квалификациите. И двамата се представихме добре.
— И поради тази причина смяташ, че Брандън Кули е чист?
— Представителите на семейство Кули — обяви Гума надуто и размаха пръст — не са като теб и мен. Ако те интересува, вероятно има начин как да подпитам дали някой от колегите му смята хлапето за „мръсно”. Ще говоря с Кони Сасон.
— Коя е тя?
— Бившата съпруга на Брандън. Тя е племенничка на моята бивша. Първата ми бивша. Симпатично хлапе. Бях на сватбата им.
— Би ли го направил?
— Разбира се. Защо не? Умирането няма да ми отнеме толкова много време.
Карп подмина зловещата реплика и за да запълни тишината, попита:
— Припомни ми какво стана със случая „Фала”. Май го осъди, нали?
— Така е. Фелкс се справи великолепно. Изправи онова копеле, доведения баща, пред съда, но в началото не успяхме да го уличим. Номерът е, че Мануел не си помагаше особено: беше тромав, дебел, с мазна коса, с покрито от белези лице и през цялото време заспиваше. Доведеният татко приличаше на Франкенщайн в костюм. Личеше си колко злорадства. Кошмарът на всяка майка. Съдебните заседатели се върнаха само след четиридесет минути. Осъдиха го за изнасилване и убийство. Фелкс обаче не се предаде. Обжалва пред всевъзможни инстанции. Точно започна да изчерпва аргументите си, и на помощ му се притече науката: изобретиха ДНК анализа и се оказа, че спермата на Мануел не съвпада с намерената в хлапето. Независимо от това лежа в затвора единадесет години. Седмица след като излезе, почина. Но спипахме доведения баща. Аз го направих. Получи двадесет и пет години. Беше по времето, когато ти се захвана с частна практика. — Гума се засмя и вдигна чашата си. — Шибаната система. Няма как да не я обичаш, нали?