Грабна чаша шампанско от минаващ наблизо сервитьор, изпи я на екс и огледа тълпата, която отвърна на вторачения й поглед — Марлин определено представляваше забележителна гледка. През този сезон повсеместно се носеха пайети, но Марлин — парвеню от Куинс, каквото си беше — носеше повече от всички други. Събраните тук бяха малко или много известни, но Марлин си беше спечелила слава на „лошо момиче”, което не е същото. Хора идваха при нея: анорексичен тип жени със застинали прически на златните си коси и рокли от водещи модисти, не особено представителни мъже, излъчващи невероятно самочувствие от загорелите си лица, манекенки с празни погледи, хванали под ръка някой борсов посредник; всички умираха да се срещнат с нея: героиня, която бе убивала хора. Как се чувстваше? Изплашена ли беше? В момента носиш ли пистолет? На което тя отговори: „Идеше ми да повърна.” „Да.” „Не.” И всеки път, щом минеше сервитьор, си взимаше чаша шампанско. Така станаха три — лимитът й за тази вечер.
Застана до маса, отрупана с лакомства, но й се повдигна от вида на хайвера, сьомгата, сметановите петифури. Имаше обаче голяма кошница, изпечена от тесто, пълна с истински плодове. Взе се банан като „мезе” за петото си шампанско.
Усети нечие присъствие близо до себе си и се извърна. Млад червенокос мъж, строен и привлекателен по начин, който й допадаше, с умни сини очи.
— Страхотно сако — отбеляза той.
— Да, нали? Би трябвало да застана пред магазин за коли и бавно да се въртя като рекламен манекен.
Той се засмя.
— Няма да си особено популярна сред тази тълпа, ако се подиграваш на скъпите дрехи. Не е подходящо и да се яде банан, макар страшно да ми харесва как го правиш.
Тя отхапа още едно парче от плода, сдъвка го.
— Така по-добре ли е? Ти експерт ли си?
— Не. Труженик като теб, макар и с по-малко пари. И аз съм частен детектив. — Протегна ръка. — Питър Уелш.
Тя я пое, стисна я сърдечно, но делово, а той не се опита да я задържи по-дълго от необходимото — нещо, което тя и без това не обичаше.
— Марлин Чампи — представи се тя. — Но ти го знаеш.
— Вярно. Забелязах те още когато влезе, и набирах смелост да те приближа и заговоря. Да се вклиня с взетия си под наем смокинг сред красивите хора, които те заобикалят.
— Така ли? И за какво да поговориш с мен?
— Нещо като работа, така да се каже. Бих искал да охранявам богатите и да получавам високи дивиденти от акции.
Марлин го изгледа изпитателно, докато пресушаваше чашата си. За неин късмет се появиха табла и сервитьор и тя подмени празната чаша с пълна.
— Не приличаш на частен детектив, Уелш. Прекалено си хубав.
— И ти си хубава.
— Да, но съм яка и неотстъпчива. И ти ли си такъв?
— Да, при необходимост.
Беше се приближил към нея. Идеше й да се облегне на него, да се облегне на каквото и да е, но се въздържа. Хубаво стана, че задържа шампанското до четири чаши.
— Но ти не си бивше ченге, нали?
— Не. Актьор съм. Веднъж обаче играх ролята на ченге.
— Дали съм гледала представлението?
— Не и ако не следиш изявите на областния театър на Ню Джърси. Ако гледаш телевизия в късните часове, можеш понякога да ме зърнеш как демонстрирам изкълчването на ръце на лошите.
— Необикновена биография за частен детектив. Повечето са бивши ченгета или бивши военни. Понякога бивши прокурори като мен. Къде си се учил как да провеждаш разследвания?
— От учебниците на живота. Добри служби с добро заплащане. Но ме наемат предимно да се смесвам с тълпата, да видя какво ще открия.
— Превъплъщение, така ли?
— Не е задължителна Ако се появиш някъде облечен в подходящи дрехи, с подходящ вид и говориш каквото трябва, хората те приемат за част от тайфата. Във фабрика например те вземат за работник, в прокуратурата решават, че си прокурор. На мероприятие като сегашното приемат, че си богат ценител на изкуството. Хората казват или правят неща, които не биха показали при обичайни обстоятелства пред непознати.