— Значи в момента работиш?
Свиване на раменете.
— Не съвсем. Мой клиент ми препредаде билет. Понеже не получавам дивиденти от акции, обичам безплатните трапези. А и, разбира се, никога не се знае кога ще забършеш някое маце.
Раздвижи театрално вежди, с което разсмя Марлин.
— О, Уелш, ти си прекалено възпитан за мен. Наистина си прекалено възпитан. На мен ми е нужно да ми се опъват повече, а и не обичам да изпускам нещата от контрол.
Леко го дръпна за пояса, дари го с най-широката си усмивка, пресуши… кое беше… четвъртото си шампанско и се отдалечи.
Чу се гонг и тя откри, че е увлечена от потока на тълпата, насочила се към вечерята. Вечеря? Искаше ли да вечеря? Не, но беше прекалено голямо усилие да се съпротивлява на потока. Освен това изпитваше желание да седне. Великолепното сако тежеше като пълно бойно снаряжение върху раменете й. Усети как някой я прихвана за лакътя. Оказа се едър мъж, чудесно подстриган, с тен и дълбоки тъмни очи.
— На четвърта маса си.
— Така ли? Откъде знаеш?
— Знам, защото аз го уредих. — Леко стисване по лакътя. — Казвам се Шели Солотов. Стар приятел на Бъч съм. Той не е ли тука тази вечер?
Поради някаква неясна причина Марлин заподозря, че Солотов вече знае отговора.
— Не, вкъщи е с децата. Освен това не го блазни да е новобогаташ.
— Но теб те блазни, така ли?
Тя се прозина.
— Извинявай. Три чаши шампанско и ми се замая главата. Дали ме блазни? Не знам. Помага да минава времето и да се фукам с вкуса си към дрехи.
Стигнаха до масата. Той задържа стола, за да й помогне да седне, а тя се отпусна с благодарност и свали сакото.
— Някога работех със съпруга ти — май беше през каменната ера, когато светият Фил Гарахи все още ръководеше службата.
— Трябва да е било преди аз да постъпя там. Правиш ли тази услуга за всички съпруги на мъже, с които си работил преди двадесет години?
Той се ухили.
— Зависи колко съпруги са имали. Но го правя само когато те са красиви, вълнуващи и опасни.
— А бoгати?
— Това се подразбира под „вълнуващи”. Бедните са така скучни, не намираш ли? Възможно е да са благородни, но са скучни.
Марлин си повя пред лицето.
— Господи, Шели, пръскаш толкова чар. Направо ме сразяваш. Хайде сега — разкажи ми за акциите, които продаваш или каквото там друго пласираш.
Той отново се ухили.
— Никакви сделки на тази маса. Нали така, Джими?
Обръщаше се към магнат, натрупал състояние с мобилни телефони. Остана разочарован, понеже Марлин не разпозна веднага името му. Очевидно се познаваха със Солотов. Размениха си няколко добронамерени закачки като между мъже, които нямат какво особено да си кажат. На масата седяха още жена, позната на всички по малко име (Марлин си помисли колко по-възрастна изглежда, отколкото по телевизията), с момчето си играчка: високо, изваяно и видимо леко дрогирано; двама червендалести мъже на средна възраст с елегантни сребърни перуки и жени, достатъчно млади да са техни дъщери. Телевизионната звезда започна да се лигави, когато й представиха Марлин, и настоя да узнае какво е точно усещането да стреляш по хора, но малко се понацупи, защото Марлин категорично отказа да сподели сладостта на такова действие.
Мълчаливи сервитьори поднасяха храната на богатите: пюре от аспержи, омари с карамелизирани трюфели, крехки агнешки котлети, сьомга от Шотландия, уханни треви, кокаин… Солотов се оказа изключително вещ по въпросите на храната и вината. Марлин почти не докосна яденето, копнееше за банан и пи последователно доста видове вино. Момчето-играчка и дъщерите-съпруги жадно се нахвърлиха върху храната. Марлин бе убедена, че веднага след вечеря ще се наложи да посетят тоалетната, за да повърнат излишъка. Мъжете се хранеха умерено и разговаряха за пари и екзотични ваканции. Магнатът флиртуваше с телевизионната звезда. Солотов обаче не поглеждаше никого освен Марлин. Това я ласкаеше, особено в присъствието на другите жени на масата. Имаше обаче нещо странно в този тип; тя долавяше, че това не е само инстинктивно поведение да съблазни свободна жена. Е, нали си е дала малка ваканция, значи няма нищо нередно. Още повече че Солотов проявяваше необикновено голям интерес към съпруга й. Всяко второ изречение беше за Карп, подхвърляше многозначителни забележки и завоалирани комплименти. Макар и наполовина анастезирана от пиене, това не допадаше на Марлин и тя го изрази.
— Защо постоянно говорим за Бъч? Той е добре. Вкъщи е с децата.
— Казвам само, че е голям мъж. Гледа децата, съблюдава правната система като колос, има красива жена и не възразява тя да кръжи из града на всевъзможни мероприятия. Явно, напълно си вярвате. Такъв си е Бъч. А и кой би дръзнал да се сравнява с всемогъщия Карп? И все пак сигурно е трудно да си омъжена за самото съвършенство.