Марлин неволно се изхили.
— Далеч от идеален е, повярвай ми.
Солотов се наведе по-близо към нея. Лъхна я ухаещият му на вино дъх.
— Така ли? Я да чуем някои от несъвършенствата му.
Под масата ръката му се плъзна по бедрото й.
— По-идеален е от мен. Това е първото и основното — подхвана тя, но в следващия миг се появи сервитьорът с нова бутилка вино и Марлин откри, че ръката й несъзнателно се е придвижила да поднесе чашата, за да бъде напълнена за пореден път.
Ръката на Солотов стана по-настойчива.
— Хайде, опитай. „Шамбертин” и е от добра година.
— Не.
Тя затвори очи. Случваше се нещо лошо. В шумовете от банкета долавяше скрити послания, нашепвания, подтекст. Усещаше кожата си влажна, солидната храна тежеше като топка в стомаха й. Трябва да види нжого, да поговори с приятел… Но кой е той? Кой знае отговора? Или въпроса?
В ухото й някой говореше нещо за Бъч. За един друг Бъч — мошеник, лицемер, корумпиран, манипулиращ. Звучеше й логично, защото самата тя бе друга Марлин. Какво ли се бе случило с истинските Бъч и Марлин? Представа нямаше. По тялото й неволно премина тръпка. Разтърси глава и помещението бавно се завъртя пред очите й. Полилеите описваха дълбоки кръгове. Телевизионната звезда бе отметнала глава назад и по шията й се виждаха издайническите белези от пластичната операция. Сервитьорите поднасяха праскови със сладолед от козе мляко, поръсен с чер шоколад. Пред очите й се мяркаха тайнствени йероглифи, знаци… Ужасно! Ужасно!
— Трябва да си вървя — обяви тя и се изправи, но залитна и се облегна на Солотов.
Той скочи и я прегърна през кръста. Усети как намята обшитото с пайети сако на раменете й и пое през помещението, облегната на мъжа до нея. Бъч? Как се озова Бъч тук? Бъч не обича такива събирания. Но е възможно да допадат на онзи, другия Бъч — чудовището.
Сега се намираше в кола, лимузина. Някъде далеч някой правеше нещо на тялото й, под полата й се плъзгаха пръсти, теглеха бельото, стискаха гърдите й, дишаха й върху шията, някаква пиявица я смучеше. Остави нещата да продължат така: нямаше никакви сили да ги спре, а и съвсем не бе сигурна, че в момента всичко това се случва с нея.
Ярка светлина, фоайе на хотел, асансьор, нови залитащи крачки. Спряха пред някаква врата; мъжът ровичкаше в чантата й, намери магнитната карта за отваряне на вратата; в стаята светеше зелена светлина. Марлин видя леглото, шоколада върху възглавницата. О, чудесно, веднъж като си легне, всичко ще се оправи. Направи три крачки и се стовари върху леглото по корем.
Солотов наблюдаваше проснатата върху леглото фигура със задоволство. Полата й се бе вдигнала нагоре, разкриваше бедрата й и част от дупето, облечено в цветна коприна. Свали сакото и вратовръзката си, размота пояса и събу обувките. Беше изпил доста вино, но знаеше, че това няма да му попречи да начука съпругата на Карп. Тя бе малко по-възрастна от мадамите, които му харесваха, но дори да беше на сто, пак нямаше да се спре. Свали тирантите, за да освободи панталоните. Жалко! Не разполага с фотоапарат, но откъде да знае, че ще извади такъв късмет? Мислено си представи следващата среща с Карп. „Чуках жена ти, а сега ще ти го начукам и на теб в съда.” Не, прекалено недодялано. Трябва да го направи по-завоалирано — така, че болката да трае по-дълго. През последните години нещата не вървяха добре за Солотов. Упражняваше частната си практика, имаше богата съпруга, но нещо липсваше. Вместо удовлетворение изпитваше гадна болка. Но сега предстоеше нещо, което щеше някак да запълни празнината. Ще бъде сладко. Защо пък и на нея да не й хареса? Защо да не й допадне повече от Карп? Усети как нещо в слабините му се раздвижи. Това щеше да е бонус.
Пристъпи към леглото. Смъкни й пликчетата и я шибай като куче. Зад гърба му се чуха тежки стъпки и някакъв боботещ звук, сякаш е включена мощна машина; последва тихо изръмжаване. Извърна се рязко — сърцето му биеше лудо — и се препъна в панталоните си. От пода кучето изглеждаше като мечка гризли. Изръмжа отново и пристъпи по-близо, за да застане между Солотов и леглото.
— Хайде, момче, спокойно. Ти си добро куче.
Солотов се огледа трескаво за каишка или нещо подобно. Как е влязло проклетото животно тук? Бавно се изправи на крака. Ще го заключи в банята; да, така ще постъпи. Чудовището изглеждаше глупаво като задник. Придържайки панталоните си с ръка, той започна да издава успокояващи звуци. Кучето не помръдна. Солотов отиде до банята и отвори вратата.