— Хайде, момчето ми — подкани той.
Мина странично, за да застане зад чудовището. Кучето поклащаше глава и пристъпваше към него. Дали да не го подритне леко, та да даде на шибаното животно да разбере какво се очаква от него…
Тридесет секунди по-късно Шели Солотов се озова в коридора пред стаята на Марлин без обувки, без сако, без вратовръзка, без пояс. Липсваше дъното на панталона му и половината крачол (остатъците бяха обилно полети с урина). Разтреперан, той се освобождаваше, повръщайки, от погълнатата скъпа вечеря, обилно полята с „Шамбертин”. Още едно нещо, за което Карп бе виновен.
15
Следващата сутрин не й поднесе нищо необичайно. По-точно ранният следобед, защото Марлин се събуди от кошмарния сън тогава и така се спаси от наобиколилите я медузи. Кучето я лижеше по лицето, изплезило език с големината на пешкир. Изпитваше обичайната неистова жажда, болеше я главата, бе напълно дезориентирана и по отношение на времето, и по отношение на пространството. Споходи я познатата панически мисъл: „Какво направих този път, когато се напих?”. Последва наистина ужасна мисъл: „Не, не може да съм го направилая дори пияна! Изключено е, че дори не на себе си, съм довела този негодник тук и…” Едва сега осъзна, че е напълно облечена, дори луксозните й пликчета са на дупето й. Какво сега — обземаха я фалшиви спомени ли? Той беше тук: ето сакото му върху стола. Стана бавно от леглото и огледа стаята. На тренирания детектив, какъвто беше, не му бе нужно дълго време да съобрази какво се е случило. Раздраните парчета от панталона на смокинга със засъхнали кучешки лиги по тях й разказаха всичко. Това я накара да се почувства по-добре. От векове не се бе чувствала така добре. Запрегръща и разцелува кучето, после се обади на своя добър приятел портиера и поръча да й донесат голяма пица с пеперони и бутилка „Мерло”.
И така двамата се хранеха заедно: Марлин отпиваше умерено от виното и подаваше топли, мазни, пикантни триъгълници пица в пастта на животното; шлъп, шлъп, изчезваха те като доларови банкноти в автомат за разваляне на пари. Кариерата й на пияница очевидно навлизаше в нова фаза. Първоначалният шок бе преминал; такива конфузни положения няма да се повторят, повтаряше си тя; приличаше на несигурно хлапе, за пръв път подкарало новото колело с две колелета, след като е захвърлило детската триколка. Сега вече ще следва правила: едно малко за тонус сутрин, колкото да изкара до обяд; тогава й се полагат две-три — за добро поведение; до вечерта нищо — ще се занимава с полезни дейности, и едва след залез ще се отпусне, готова да се потопи в забравата. Множество от нейните познати — дори известни и преуспели хора — го правят от години. Така ще постъпи и тя. Така ще може да се върне на работа, да се изправи с лице пред колегите си, да се прибере при семейството си и да се отърве от отговорностите. Докато черният й дроб издържи. Е, още не е съвсем готова да се прибере вкъщи, да се върне към рутината, да застане пред Бъч и определено не е готова да се справи с дъщеря си, но скоро и това ще стане.
Върна се на работа с ново облекло: спретнат черен костюм, кремава копринена блуза и кокетна черна кадифена панделка на шията. Посрещнаха я с радост. Лу Озбърн я прие радушно. Вече беше придобил нервен вид, понеже бе продал любимата си рожба. Сега имаше други грижи: притесняваше се да не му изземат контролния пакет акции, мислеше за притежателите на другите дялове. Радушно я прие и Хари Белоу. Гледаше я с тъжен поглед и неловко се опита да поведе разговор, но тя бързо го прекъсна. Радушно я посрещнаха и подчинените й, готови да я прикриват при необходимост. А тя определено се нуждаеше от това. Вече не излизаше от службата, не се срещаше с клиенти. Седеше в кабинета си, докато скъпият часовник отмерваше времето до обяд — тогава вече можеше да си тръгне. Те й пишеха лекциите, които тя изнасяше пред изплашени жени; грижеха се не тя да интервюира перспективни нови клиенти следобед. Подчинените й наистина се държаха невероятно. Оказа се обаче, че Олег отсъства от града, Жалко! Олег винаги бе на разположение да излязат за по едно набързо. Беше освободен от новопридобитото отношение на американците към алкохола. Милият стар Олег. Но през дългите следобеди разполагаше с доста време, за да размишлява. Без да са особено ясни, мислите й не бяха жизнени и тревожещи. Парите са коренът на всички злини; парите идваха от акциите. Но защо стойността им скочи толкова неудържимо нагоре? Заради широкото огласяване на успеха при спасяването на Ричард Пери. Колко удобно за Озбърн. Но това е животът — ту добър, ту лош късмет. Какво каза Олег през онзи ден, преди отвличането? Нещо в смисъл, че събитията правят пазара. А и самият Олег не се ли държа малко тайнствено през него ден? Някаква среща, за която тя не бе чувала. Разбира се, Олег страшно го бива да е тайнствен. Всяко телефонно обаждане в службата се записва. Всеки има досие на обажданията, но то е защитено с парола от дванадесет знака, известна единствено на потребителя, на системния оператор и на личния му състав. Затова не успя да разбере какво е правил Олег по телефона в седмиците преди отвличането. Написа съобщение до Уейн Сеговия, закодира го и го изпрати. Уейн вече не ходеше по задачи и още дълго нямаше да ходи, но беше умно хлапе. Бяха го преместили в компютърния отдел.