После звънна на съпруга си. Разговаряха с Бъч всеки ден. Той й разказваше как са момчетата, а тя си приказваше и с тях — тъжни кратки диалози, накъсани от дълги паузи. На въпроса на Карп кога ще се върне вкъщи, тя отговаряше: „Скоро. До седмица.” Съветваше го: „Представяйте си, че съм в Чикаго.” И добавяше: „Липсваш ми.” Всичкото отговаряше на истината. Той също казваше: „Липсваш ми”, но нямаше предвид същото.
За Люси дните започваха в пет сутринта. Преподавателят й, за разлика от очакванията на Люси, не живееше в подходяща за Кръстник крепост с желязна порта и много площ наоколо, а в обикновена, макар и голяма тухлена къща с пет спални в стар квартал на Бриджпорт. Съседите, хора буржоа, бяха собственици на застрахователни агенции или автомобилни къщи и Тран добре се вписваше сред тях. Моравата му бе безукорно поддържана, всички храсти бяха окастрени, ниски, добре оформени и предлагаха — на Люси не й отне много време да забележи — идеални условия за стрелба във всички посоки. Освен Тран в къщата живееха още четирима. Донг караше мерцедеса, Во поддържаше дома и градината, Дин беше нещо като счетоводител или бизнесмениджър, а госпожа Дием готвеше и се грижеше за домакинството. И тримата мъже имаха тихия, но вечно нащрек вид на войници и Люси знаеше, че далеч не са само домашни помощници.
На зазоряване госпожа Дием потропваше на вратата й и Люси ставаше пъргаво. В противен случай Тран щеше да пристигне и да й изнесе унищожителна лекция, изпълнена с всевъзможни цитати от източни мъдреци, за жизненоважното значение на необходимостта да си изпълняваш задълженията. Измиваше се и по пижама слизаше на закуска: чай и ядки или фиде и риба. После с Тран излизаха в задната градина и се занимаваха с тай-чи. В продължение на час изпълняваха всички двадесет и четири сравнително елементарни упражнения, независимо дали валеше дъжд, или грееше слънце. Люси се бе занимавала отчасти с това в китайския квартал, но никога така сериозно и последователно като сега. Дори не бе подозирала какъв експерт е Тран. Силните му, осеяни с белези ръце помагаха на тялото й да се справи с различните пози и упражнения. Чи започваше отново да тече по тайнствените си канали и се настаняваше на мястото си под пъпа. Тя започваше да диша по-свободно и натрупаните боклуци се изцеждаха от мозъка й.
После цяла сутрин учеше заедно с Тран математика и естествени науки. Той бе добър преподавател. Използвай силите си, съветваше Тран. Математиката е език; същото важи и за естествените науки. Тя откри, че това е истина. За пръв път започна да проумява уравненията с няколко неизвестни, синусите и косинусите, химическите формули. Възприемаше ги сякаш учеше китайски. Кипежът от чужди езици в мозъка й се сведе до леко клокочене. С Тран разговаряше на френски, с останалите — на виетнамски. Следобед я отвеждаха с колата до университета на Бриджпорт, за да прави справки за темите, които трябваше да предаде в училище. После — отново вкъщи. След вечеря работеше по задачите, зададени й от Тран. След няколко дни, прекарани по този начин, тя се обади по телефона на доктор Шадкин в лабораторията: още един дълг. Той се ужаси.
— Люси, за бога — възкликна той, — не си успяла да се справиш с материала от гимназията ли? Гимназията? Добре — дай така да се разберем: с правомощията, дадени ми от академичния съвет на университета „Колумбия”, ти давам бакалавърска степен. А сега — вземи и се върни.
Тя се засмя и обеща да се върне, щом се справи със сегашната си задача. Родителите й го желаеха, тя ги бе подвела и се налагаше да отстрани проблема.
— За какво става дума? Нещо конфуцианско ли е?
— Да, нещо подобно — отвърна тя.
— Ще ти изпратя някои материали.
И той действително го направи. Записи и учебници по литовски. Вечер, след края на текущите задачи, с облекчение се впускаше в изучаването на езика — същински бегач на дълги разстояния, отпуснал се за миг, колкото да си поеме въздух. Литовският представляваше важна опорна точка за Индоевропейския проект, защото бе най-близо (поне така смятаха учените) до мистериозния коренен език, от който са произлезли почти всички езици в Европа. Щедро използваше интонациите, прибавяше представки към съществителните. Фантастично!