По този начин изцяло запълваше ума си с работа и едва малка част мислеше за семейството й и за Дейвид Грал. Само за миг — обикновено преди да заспи — се появяваше тайнствената сянка на Дейвид. Веднъж сънува тунелите: тичаше в тъмнината, където постоянно проблясваха искри, а наоколо кънтеше от грохота на влакове. Пред нея се появи фигура: върху дългия нож в ръката му проблеснаха искри и осветиха лицето му на полудял светец.
Седмици минаваха по този начин за разделеното семейство и Карп чакаше. В това отношение го биваше. Като първокласен атлет разбираше, че понякога поради мистериозни причини не успяваш да вкараш кош, да уловиш подадената топка, да изпълниш правилно финтирането. Някои хора не издържат на подобно напрежение и се обръщат към лекари и дори към шамани. Или се нахвърлят върху близките си. Но не и Карп. Инстинктът го крепеше да не се променя, а да остане неподвижният център с убеждението, че ако не се отклони, всичко ще се върне в първоначалното положение. Или няма да се върне. И това щеше да преживее. Междувременно не стоеше бездеен. Заложи няколко въдици и от време на време ги размърдваше.
Една сутрин привика любимата си въдица.
— Мъроу — посрещна го Карп от вратата, — с какво се занимаваш тези дни?
— Предимно подавам в съда молби за освобождаване от затвора. Нещата около Маршак са някак застинали.
— Наистина така изглеждат. Но подаването на молби в съда е добра практика.
— Може, но не ми е ясно как сме осъдили всички тези хора, които неизменно твърдят, че са невинни. Има нещо нередно.
— Или някои от осъдените, за които подаваш молби, не казват истината. Просто искат да се измъкнат от затвора.
— Нима? Боже, не ми беше хрумнало! Юношеското ми сърце е потресено. Какво става с големите случаи?
— Нищо особено. На Джак му изтича времето да реши дали да иска смъртно наказание за Бенсън. Става въпрос за другата седмица.
— Как смяташ? Ще го поиска ли?
— Определено. Дал съм му достатъчно данни, а част от тях му осигуряват възможност да се престори, че са открити едва след предварителните избори в юни. Така, настоявайки Бенсън да бъде обесен, няма да изложи напълно институцията, която представляваме. Разбира се, ако Макбрайт спечели… С интерес следя кампанията му. Той вече не включва Бенсън в тезата си, че правосъдието-различава-цвета-на-хората и така нататък. Но неизменно се разпалва, заговори ли за Маршак и Ломакс. Между другото: като споменах Маршак, се сетих. Познаваш ли детектив Парадисо?
— Ангажираният по случая с масовия убиец на бездомните ли?
— Именно. Искам да се срещнеш с него и да му кажеш… Извади си тефтера, Мъроу. Нещата са малко по-сложни…
Това развърза ръцете на Карп да уведоми — с чиста съвест — по-късно през деня съдията, че няма да се откаже от делото срещу Сибил Маршак въпреки настояването на адвоката й, защото въпросното престъпление, изглежда, е свързано с по-голяма престъпна конспирация, предмет на провеждащо се разследване, от което се очаква да излязат по-ясни данни за разглеждания случай. Шели Солотов побесня. Не е ли редно съдът да реши? Защо прокуратурата отказва да внесе делото за понататъшно разглеждане? Госпожа Маршак е обществена фигура. Неубедително е, че би могла да е замесена в някакво престъпно деяние. Търпи огромно огорчение и болка от отправеното й обвинение. Загатна се за някаква тъмна конспирация. Съдията Фредерик Норт Дейвис, едър и флегматичен мъж с цвят на лицето като мокро смляно кафе, не бе особено впечатлен от приведените аргументи. Обърна внимание, че госпожа Маршак всъщност е убила с огнестрелно оръжие млад мъж и не бива нито да е толкова обидена, нито да изпитва особена болка, защото продължава да живее в апартамента си на Сентрал парк уест, а не в затвора в „Рикърс”, където са повечето хора, погубили с огнестрелно оръжие живота на чернокожи млади мъже. За да не изглежда предубеден, съдията поиска да узнае от представителите на прокуратурата кога се очаква да приключи въпросното разследване. Карп обяви дата:
— След не повече от две седмици, ваша милост.
На излизане от съдебната зала Солотов се приближи към Карп.
— Към старите си номера ли прибягваш, Бъч?
— Кои точно стари номера, Шели?
— Да всяваш объркване, да поднасяш фактите под необичаен ъгъл. Не по-зле от мен знаеш, че не се провежда никакво разследване, свързано със случая. Просто не ти дава мира мисълта съдът да я оправдае, понеже става дума за чиста самозащита. Този тип се е готвил да я нападне с нож. Край на историята.