— Добре, добре. Вярвам ти. Жалко. А има ли добри новини?
— Да. Относно стрелбата по Ломакс. В отдела възникнали проблеми. Нашият стар приятел Батъл лично се е занимавал със случая.
— И е стигнал до Катафалку.
— Да. Странно, но полицейският доклад е изглеждал подправен. Стив Амалфи разследвал убийството. Забелязал смущаващи подробности. Нито белезите от гумите на колите, нито раните от куршумите отговарят на описаното от Кули. За второто ти си се усъмнил, когато си чел съкратения вариант на полицейския доклад.
— Съкратен ли?
— Такъв трябва да е бил, освен ако съзнателно не си пропуснал нещо, когато ми спомена за него. Ходих да поприказвам с Амалфи. Отказа всякакъв коментар — докладът говорел сам по себе си, ако разбираш какво имам предвид. Но при внимателно четене се събират малки парченца и те именно разбиват показанията на Кули на пух и прах. На повърхността е едва приемлив. Ако един прокурор е искал, моментално е щял да долови несъответствията. Повтарям — ако е искал.
Карп не се интересуваше сериозно защо Катафалку се е направил, че не ги е видял; или по-точно: видял ги е отлично и си е затворил очите. Карп идеално разбираше подобно поведение. Но никак не разбираше Кули. Затова попита:
— Тогава защо го е направил? Амалфи имаше ли някакви идеи по въпроса? Или Кропси?
Гума поклати глава и пресуши уискито.
— Никакви. Кропси подозира, че вероятно става въпрос за нещо лично. Мъжете в семейство Кули са известни с избухливия си нрав, а и помнят обидите. В тази връзка… — Гума погледна часовника си. — Да побързаме, ако ще ходим до Джърси.
— В Ню Джърси ли ще ходим?
— О, да, не те предупредих. Кони Кули обеща да се срещне с нас. Къщата й е в „Харингтън”. Стига се за четиридесет и пет минути, ако няма задръствания.
— Гума, как ще стигнем до Джърси? С автобус?
— Какво? Не разполагаш ли вече с шофьор?
— Имам, но нали в момента не действаме напълно по закона? Шофьорът е от екипа на полицаите към прокуратурата, който работи за Нортън Фулър.
Гума сви рамене.
— Защо не наемем кола?
— Бихме могли, но… Чакай малко.
Карп стана и намери обществен телефон в коридора до мъжката тоалетна. Идеята бе налудничава, но му се струваше правилна и хубав начин да разкъса въжетата, с които лилипутите го държаха привързан към земята. Набра частния номер и след няколко незначителни фрази изстреля направо:
— Марлин, дай ми на заем лимузината си. По-късно ще ти обясня. С Гума трябва да отида в Джърси.
— Ъхъ… Какво му е на шофьора ти?
— Ще ходим в публичен дом. Марлин, после ще ти обясня. Просто се обади в службата за наемане на лимузини, става ли? А — и още нещо: поръчай някоя по-дискретна кола.
Двадесет минути по-късно пред ресторанта спря лимузина. Оказа се бял кадилак със затъмнени прозорци, достатъчно голям да побере всички от „Спайс гърлс”.
— Винаги съм мечтал да се повозя в такава кола — сподели Гума и се отпусна доволно върху тапицираната облегалка. — Особено ми допада как млади мацета се взират да видят кой е зад прозорците. Виж тези насреща. Задничетата им са толкова стегнати, че можеш да ги побереш й трите в торба за продукти. — Ухили се и махна с ръка. — Да, момичета, Брад Пит съм, но днес ми е почивен ден. — На Карп подхвърли: — Няма начин да не направим страхотно впечатление в „Харингтън”.
— Там живеят доста ченгета, чувам.
— Така е. След развода Кони не е особено щастлива в квартала, но бившият й съпруг не й позволява да продаде къщата. Странен е този Брандън.
— В какъв смисъл?
— Има си особеностите. Тя ми е доверявала, но ще я оставя лично да ти разкаже. — Гума се протегна напред и включи телевизора, прещрака каналите и попадна на трети гейм на „Мете”. Порови във вграденото минибарче и откри, че някой е заредил малкия хладилник с „Будвайзер”. Отвори една бира и я предложи на Карп, но той отказа. Отпи, облегна се доволен назад и изрази мнението си: — Човек лесно може да свикне с такъв живот.
— Може, но после няма да ти се струва същият. Харесва ти, защото не живееш така. Ако се возиш в подобна кола всеки ден, скоро ще ти омръзне.
— Говориш така, защото си богат. Я го гледай този смотаняк! Не успя да хване топката. Забелязал ли си, че напоследък няма нападатели?
Карп понечи да възрази, че не той, а съпругата му е богата — при това само на хартия, — но се отказа и се загледа в играта. В това време разкошното возило ги отвеждаше с Гума на север по моста Вашингтон над реката, после по по-малки артерии, край някакво училище и търговски център, а накрая, преди да стигнат до къщата, по още по-тесни пътища.