— Чудесно се справяш, Кон — увери я Гума
Двамата мъже чакаха, без да помръднат. И двамата бяха слушали безброй изповеди.
Тя подсмъркна, избърса очи и продължи:
— Добре. Брайън загина. Застреляха го на улицата. Знаете ли тази история?
— Бил е убит, докато се е опитвал да защити един от информаторите си — обади се Карп.
— Да. Даде живота си за улична отрепка. Такъв си беше Брайън — герой. Организираха му огромно погребение, пристигнаха всевъзможни делегации, вдовицата, трите деца, наполовина смъкнато на пилона знаме — всичко. А на мен през цялото време не ми излизаше от главата — срам ме е, но само то ми се въртеше — колко съм доволна, защото не е Брандън. И си повтарях, че Брайън е трябвало да мисли и за семейството си. Искам да кажа — едно е да разбиеш врата, за да нахълташ в свърталище, или да преследваш престъпник в алея или по противопожарните стълбища — това е част от работата им, — но да получиш куршум, докато се опитваш да защитиш един… никаквец? Сигурно ме смятате за ужасна, щом разсъждавам така, нали?
— Не — увери я Карп. — Естествено е да се мислят подобни неща.
Тя го изгледа изпитателно и се убеди, че е искрен.
— А после… Трудно ми е да обясня… Звучи глупаво, но Брандън сякаш вече не беше същият. Все едно непознат човек живееше в тялото му. Напусна си работата и постъпи в полицията. Нямаше никакви затруднения. Завърши с отличие курса в академията. Вече не се шегувахме по адрес на службите. Всъщност не се шегувахме за нищо. И постоянно беше ядосан. Всички Кули имат избухливия ирландски нрав, особено ако си втълпят, че някой им е длъжен. Започна постоянно да вика по мен, по децата… Когато ходехме по гости заедно, вече аз бях изолираната. Той си дружеше с ченгетата, а аз стоях в кухнята със съпругите на ченгетата. И все си мислех, че вината е моя. Не понасях мисълта, че е навън, на улицата. А по време на нощните му смени не спях и го чаках да се прибере. Започна да се впуска и в рискове. Само шест месеца след постъпването в полицията залови сам извършител на въоръжен грабеж. За малко онзи да го убие, но пистолетът му засякъл. Направиха го детектив, а когато се справи със случая със заложниците и влезе без бронираната жилетка невъоръжен… Чували ли сте тази история?
И Карп, и Гума кимнаха.
— Е, казах му, че не издържам повече. Едно е истински да го обичаше, да е смисълът на живота му… Тогава, като другите момичета, щях да съм подготвена. Както Роуз бе подготвена.
Но той не обичаше работата си, това не бе неговият живот. Това бе животът на някой друг. Започнахме да се караме непрекъснато. Държах се ужасно — признавам. Хвърлях предмети, плашех децата. Исках да го разтърся и той отново да стане истинският Брандън. Звучи нелогично, знам…
— Не, не — увери я Карп. — Напълно логично е. Затова ли се разделихте?
— Да. Една вечер ме наби. Пак аз бях виновна. Ударих го със свещник. Той ме шамароса няколко пъти, сложи някои неща в сака и излезе. По-късно ми обясни колко го е страх, че ще ме нарани, ако живеем заедно. Никога преди не ми беше посягал. Не е такъв човек. Предложи да обсъдим нещата по-късно, като приключи случаят Фирмо. Но той никога не приключи. — Отново разпери безпомощно ръце. — И ето ме сега. Сламена вдовица.
— Случаят Фирмо — обади се Карп предпазливо — какъв точно беше?
— О, той говореше единствено за това. Имам предвид — от служебните си дела. Голям престъпник, човек, свързан с мафията, някакъв крадец или посредник. И Рей постоянно говореше за Фирмо. Бил Онзи-Който-Винаги-Се-Измъквал. Превърна се в нещо като семейна шега. От рода: „Кога ще изхвърлиш боклука?” „Почакай. Веднага щом хвана този тип Фирмо.” Години наред Рей се бе опитвал да го залови и не успя, а сега Брандън се опитваше. Искаше да докаже на баща си, че е добър колкото Брайън… Дори по-добър. По-добър и от самия Рей.
— Какво? Така ли твърдеше? — попита Карп.
— О, не. Шегуваш ли се? Един Кули да се замисли какво точно прави, като унищожава живота си и се излага на опасност да бъде убит? Те не постъпват така. — Тя наведе глава, започна да се чеше по ноктите. Карп забеляза, че са изгризали като на дете. — Ходихме на консултант по брачни проблеми. Уреди ни го пасторът: симпатичен католически свещеник. Брандън отиде само веднъж. Аз ходих при нея още няколко пъти — сама, — защото исках да разбера как е възможно това да ни се случва. Исках да знам. Ние сме добри хора. И двамата обичаме децата си. Как е възможно това да ни се случи?