— Ломакс ли? Ами това е друга история, нали? Познавал си Ломакс и съм наясно защо си хукнал да го преследваш онази нощ. Знам за Фирмо, за крадените часовници и как Ломакс е провалил акцията ти. И друго знам: като си го настигнал, си стрелял по него от колата си, а после си го довършил със стрелба през прозореца до шофьорското място. Това е чисто убийство, детективе.
Кули го зяпаше. Лицето му бе загубило червеникавия си тен от гнева и под светлината на уличната лампа изглеждаше смъртнобледо.
— Беше самозащита. Прецениха, че съм невинен, дявол да го вземе!
— Да, и аз се каня отново да те обвиня.
— Нищо не можеш да докажеш.
— Знам. Работя по въпроса.
Карп се отдалечи и се качи до петия етаж пеша, а не с асансьора, защото искаше да прогони адреналина, преди — както очакваше — да получи поредния удар от замислите на Марлин.
Сладникава миризма на леко изгоряло изпълваше апартамента. Тръгна към кухнята. Синовете му печеха чушки върху газовата печка. Газта, надута до пълен предел, изпускаше високи синкави пламъци съвсем близо до старателните малки лица.
— Здравей, татко — изчурулика за поздрав Джанкарло. — Печем чушки.
— Изгорих си ръката — обяви Зак и показа малък мехур.
— Да, да, добре — отвърна Карп разсеяно и намали пламъка. — Къде е мама?
— В спалнята — отговори Зак. — И Люси си идва. Така каза мама.
— Не е ли страхотно, татко? — обади се братът на Зак. — Всички ще сме отново заедно у дома.
В спалнята Карп завари съпругата си легнала напряко през леглото, заобиколена от разтворени сакове, разпилени закачалки, отворени врати на дрешници и чекмеджета. Върху очите й имаше сгънат мокър пешкир. Усещаше се сладникавата и гъста миризма на бренди.
— Изгориха ли вече къщата? — попита тя немощно.
— Още не. Как се чувстваш?
— Ужасно. Все едно ръждясала релса е пронизала мозъка ми. И, моля те, не ме гледай така! Не мога да го понеса!
— Откъде знаеш как те гледам? Имаш компрес върху очите.
— Няма значение. Знам, че ме гледаш неодобрително и леко ужасено.
По лицето на Карп наистина бе изписано подобно изражение и той се почувства засрамен. Седна на леглото до нея и взе ръката й.
— Какво ще правим, бейби? Не бива да постъпваш така със себе си.
— Знам, знам — простена тя. — Надявах се, че мога да работя, докато съм пияна, но тялото не го приема. Явно гените ми са сбъркани. Вече ми е лошо през цялото време. В момента ми се пие, но ако го сторя, ще повърна. Провалих се като съпруга, като майка, като телохранител, като милионерка, а сега и като алкохолик.
— Марлин, никога не си казвала нещо по-глупаво! Не си се провалила, Марлин. Постигнала си огромен успех: аз те обичам, децата те обичат, подчинените ти те обичат, не можеш да се отървеш от клиенти, неимоверно богата си… Кажи ми: какъв е проблемът!
— Нищо от изреденото не е вярно. Дъщеря ми ме ненавижда.
— Глупости! Обожава те. Чувам, че щяла да се прибира.
— Да. Според Тран за три седмици е свършила работата за цял срок, развила е всичките теми и е готова да се яви на изпитите. Ще пристигнат по-късно вечерта.
— Чудесно — промълви Карп не особено ентусиазирано. — Но продължавам да не разбирам защо е готова да работи заради него, а не и заради нас.
— Да, странно е. — Тя повдигна крайчето на пешкира и откри око. — Слушай, Бъчи: това няма да трае вечно, ясно ли е? Започвам да виждам светлината в края на тунела. Налага се да направя това-онова. После мисля, че ще се оправя. Ще бъде по-различно, но всичко ще е наред.
— Не те разбирам.
— Агенцията ми е корумпирана. Трябва да я напусна и се опитвам да измисля как.
— Искаш ли да споделиш подробности?
— Не точно сега. Не е за прокуратурата. Може би данъчните ще се заинтересуват, но не смятам да надувам свирката. Желая единствено да се махна. — Млъкна и изучи лицето му. — Изглеждаш ужасно! Какво си правил със себе си?
— О, провалям се наляво-надясно — отвърна Карп горчиво. — Ние сме страхотен екип. Марлин, имам нужда от помощта ти.
— Моята… помощ? Като съпружеска подкрепа или професионално?
Тя седна на леглото и махна компреса. Той си пое дълбоко въздух.
— Не вярвам, че го казвам. В основни линии съм в положение, при което не мога да използвам официалния апарат за провеждане на разследване. Нужно ми е да открия определени факти, а нито организацията, за която работя, нито полицията искат да ги установят. Бих огласил данни, бих привикал федералните или щатските власти, но поради редица причини не желая да го правя. Затова са ми необходими ресурсите на частна армия.
— Става въпрос за случая „Маршак”, нали?
— Да, както и убийството на Ломакс.