Разказа й набързо двата случая. Докато говореше, усети как го обзема лекота, как главата и тялото му се пречистват. Сякаш самият той беше леко пиян. Сега Марлин седеше съвсем изправена и го обсипваше с въпроси; интелигентни въпроси. За пръв път от известно време насам виждаше това нейно изражение. Отново приличаше до голяма степен на истинския живот — не точно еуфория, но не и депресията, с която вече привикна
— Разбирам проблема — обяви Марлин. — Нужно ти е да намериш Тенекето преди полицията, първо; и да откриеш начин да накараш Ралфи да промени показанията си и да каже какво наистина се е случило в гаража. Наистина ли си убеден, че лъже за случилото се там?
— Не съм сигурен в нищо, но съм готов да се обзаложа. Някой трябва да го наблюдава. Искам да проникна в мислите му.
— Клей ще ти помогне ли в това отношение?
— Мисля, че да. Вероятно би ми помогнал и относно Кули, но не съм му разказал всичко, а в този случай не желае да участва в конспирация с мен.
— Голям приятел, няма що! — Погледна го изпитателно. — Горкият Бъч. Ненавиждаш такива неща, нали?
— Не ги понасям. Приличам на Джанкарло. Обичам нещата да са подредени. Но ти, разбира се, си различна.
— Така е. За жалост, както стоят сега нещата в „Озбърн”, няма начин да използвам войниците си оттам. Налага се да боравим с малък екип, както се изразява Олег. Чакай да видим… Кого познаваме? Някой с яки момчета и да не държат особено на морала…
— Без него! — отсече Карп.
Марлин сви рамене.
— Добре, но тогава ще трябва да помисля малко. — Облегна се на възглавницата. — Междувременно: от 1987 година не съм получавала целувка от съпруга си.
— Но от други си получавала много, така ли?
— Не бъди буквоядец — сряза го тя и протегна ръце.
Той се отпусна облекчено в прегръдката й. Марлин имаше вкус на бренди; приличаше на скъп, топъл десерт.
Откъм кухнята се чу рязък писък, трясък, вой. Двамата мигом скочиха от леглото и се сблъскаха на прага. Марлин изскочи първа. В главата й се въртяха образи на обгърнати от пламъци малки момчета и истинско — не невротично, — непоносимо чувство за вина.
— Суити ми изяде чушката — проплака Джанкарло.
Зак, полусадист, какъвто си беше, се хилеше. Мастифът търкаше с лапи около устата си и издаваше ужасни, стенещи звуци. На двамата опитни служители на реда не им бе необходимо много време да направят възстановка на ужасните събития: чушката, препечена повече от необходимото, се бе изнизала от вилицата и кучето, научило се от кутре да реагира светкавично на всяко „пльок” от паднала на пода храна, се бе втурнало и погълнало обекта с температура на термична бомба.
Въдвориха мир, раздадоха утеха, осъдиха жестокостта, наложиха нещастното куче с кубчета лед и го наградиха с целувки, приготвиха и сервираха набързо вечерята, мама отведе момчетата в леглата и остана при тях необичайно дълго. Марлин се върна и завари Карп седнал върху новия скъп диван да прелиства нехайно телевизионната програма. Огромният скъп телевизор беше с тъмен екран. Седна в скута му и го целуна. Той отбеляза разликата във вкуса: наденичка, чушки, кафе. Не толкова екзотично, но далеч по-вкусно; любимият му вкус.
— Мисля да поканя гости — обяви тя. — Нещо като събиране за Добре-дошла-у-дома.
Последва едно неентусиазирано:
— Кого например?
— Недей да мърмориш. Истински хора. Тран ще пристигне тази вечер с Люси. Трябва да му благодарим, а и освен това искам да поговоря с него за някои неща. Ще поканим и Майк Дъган, твоя човек Мъроу и Гума. Не съм го виждала от години. Чакай да помисля още… Какво ще кажеш за Клей Фултън?
— Клей? Не можеш да поканиш Клей, когато Тран е в стаята.
— Защо не?
— Защото има заповед за задържането на Тран, който се укрива. Застрелял всички онези хора в Лонг Бийч и Клей го знае.
— Да, но ги застреля, за да запази живота на дъщеря ти. Не е наркобарон или сериен убиец.
— Той е сериен убиец, а е възможно и да е наркобарон. Списъкът ни от гости е малко особен. На това събиране няма да се говори по работа, нали?
— Вино и сирене — отсече Марлин. — Трезво обсъждане на твоя проблем. Твоят проблем, забрави ли? Предполагам, още искаш да го разрешиш.
— Не и по този начин. Не и като използвам гангстери. А Клей ще си тръгне и аз ще остана с един приятел по-малко. Господи! Ненавиждам подобни неща!
— Знам, но ми се довери. Ако аз искам да науча нещо за някой чудотворен наказателен закон, към кого щях да се обърна? Към теб заради далеч по-големите ти познания в тази област. По същия начин, ако на теб ти е необходимо разследване, проведено дискретно и с леко заобикаляне на закона, към кого ще се обърнеш?