Фулър изброяваше на кои места Киган трябва да се появи лично. Дори самият Киган изглеждаше отегчен. При едно краткотрайно прекъсване на словесния поток Киган попита Карп:
— Чу ли новината?
— Нещо за президента ли?
— Майната му на шибания президент! Имам предвид Макбрайт. Нортън твърди, че ще направи изявлението днес.
— От него би излязъл чудесен областен прокурор — отбеляза Карп.
— Бъч, от теб се очаква да бъдеш ужасен и да предскажеш, че по улиците ще се възцари пълна анархия и хаос.
— Макбрайт ли? — възкликна Карп. — Господи, по улиците ще се възцари пълна анархия и хаос. А освен това смяташ ли, че има някакви шансове?
Фулър се намеси:
— Да, скапанякът има шансове. Първият чернокож прокурор в историята на Ню Йорк. Ония от малцинствата ще тържествуват и всячески ще одобрят избора. Според мен ни предстои дяволски сериозна битка, шефе. — За толкова дребен мъж Фулър имаше изненадващо плътен гърлен глас. Карп подозираше, че го поддържа нисък със съзнателни усилия. Придаваше си напереност с това и с пиперливия си език, понеже според Фулър свирепостта е добродетел. — Което означава — продължи Фулър, — че трябва да привлечем на наша страна всички гласове на проклетите почтени бели, което пък означава поръчителството на профсъюзите и особено на ченгетата.
— Винаги сме имали подкрепата на профсъюзите — обади се Киган.
— Така е, но бащата на Макбрайт работи в сферата на здравеопазването. Това са доста гласове. А и да не забравяме евреите. И онзи случай с Бенсън… Добре ще е да се появиш, когато копелето направи изявлението си, и така да отнемеш част от блясъка му.
И двамата мъже погледнаха към Карп. Киган попита:
— Какво става с Бенсън, Бъч?
— Според Роланд имаме сериозни обвинения — отвърна Карп.
— Роланд винаги смята, че обвиненията ни са сериозни — отбеляза Киган. — Питам ти какво мислиш.
— Сериозните обвинения зависят от нашите действия — обади се Карп. — Дали са достатъчни, за да го осъдим? Според мен — да.
— Припомни ми случая.
— Джоръл Бенсън, деветнадесетгодишен, с досие за въоръжен грабеж, е лежал в „Спофорд” и „Рикърс”. Точно след шест вечерта по стълбище на метрото на „Бауъри”, на линия М, в един петък миналия август се приближава до Моше Фагелман. Фагелман е търговец на диаманти. Прибира се вкъщи. Бенсън настоява да му даде скъпоценните камъни и парите, които носи в себе си, вади нож. Фагелман оказва съпротива и е наръган. Умира на перона. Два дни по-късно Бенсън влиза в магазин в квартала на бижутерите и се опитва да продаде три камъка. Не е нужно да отбелязвам, че търговецът разпознава камъните, обажда се на ченгетата и Бенсън е заловен. При последвалия обиск в стаята на Бенсън са открити други седем диаманта, напъхани в хартиен плик. Идентифицирани са като собственост на Фагелман. Версията на Бенсън е, че намерил камъните в метрото.
— Звучи приемливо — обади се Фулър.
Карп не му обърна внимание и продължи:
— Не е открито оръжието на престъплението и по дрехите на Бенсън няма кръв. Билетопродавачът на станция „Бауъри” — някой си господин Уолтър Денг — разпозна Бенсън при полицейското идентифициране и потвърди, че по време на убийството младежът е бил на станцията. При разпит на известните познати на Бенсън полицията стига до Алисия Уолис, шестнадесетгодишна. По-късно в показанията й пред съдебните заседатели тя споменава думите на Бенсън, че се канел, цитирам, да се разправи с някои от онези чифутски търговци на диаманти, край на цитата, и й показал придобивката си от въпросната нощ на обира. Бенсън няма сериозно алиби и признава, че приблизително по същото време е бил на станцията на метрото. В основни линии това е случаят. Говоря за благоприятната му част.
— А коя е неблагоприятната?
— Алисия. При първоначалния разпит твърдяла, че нищо не знае. По-късно се явила пред ченгетата и разказала диамантената си история. Роланд иска да я призове отново, да я разпита за противоречивите й показания и да остави заседателите да решат кое е истината.
— А ти мислиш…
— Рисковано е. Позволено е според закона „Грийн”, както знаеш, но в този случай е рисковано. Става въпрос за момиче, което вероятно ще се яви в съда с бяла рокля; защитата ще изтъкне как ченгетата са я притиснали да злепостави гаджето си и така ще пусне мухата в главите на съдебните заседатели, че полицията сигурно е прибягнала и до други средства, за да изгради непробиваем случай срещу този американец от африкански произход. Ако предположим, че преодолеем този етап, се надявам да изградим обвинение, базирано на показанията на билетопродавача и притежанието на откраднатата стока. Между другото, коефициентът на интелигентност на Бенсън е седемдесет и две. Въпросът към теб, Джак, е, разполагаме ли с достатъчно дърва да разпалим огън, като го обвиним недвусмислено. Лично моето мнение е, че не е така.