Карп не й отговори. Тя го погъделичка по ребрата.
— Хайде, Бъч. Знаеш, че аз съм твоят човек, стигне ли се до сивите зони.
Той въздъхна. Толкова съм потънал в злодеяния, прецени Карп, че от още едно нарушение едва ли ще затъна повече. Освен това — а и то е важно — съпругата му се бе завърнала. Истинската Марлин седеше в скута му, а в очите й блестеше познатият пламък. Струваше си да продаде късче от душата си.
— О, добре! — изръмжа той. — Организирай си проклетото парти!
— Чудесно — изгука тя и се притисна по-силно към него. — Та докъде бяхме стигнали, когато кучето нададе вой?
В този момент чуха скърцането на асансьора, въздъхнаха едновременно и забелиха очи. След малко се завърна блудната им дъщеря; сама. След топлите поздрави към родителите и взаимната размяна на извинения тя отиде до хладилника и надникна вътре.
— Готова съм да убия за един сандвич с говеждо и ръжен хляб — обяви Люси.
Тази реплика накара Карп да се почувства странно по-добре; от дълго време не му се беше случвало.
Приготвиха й сандвич, тя го изяде и се сдобриха. След известно време Карп долови вибрациите, че двете искат да останат насаме за малко. Охотно им го позволи. Макар да беше предан баща и мъж, който слуша съпругата си до абсурдност, имаше неща — някаква специфична енергия, която течеше между двете най-важни жени в живота му, щом помежду им цареше разбирателство. Отиде да гледа телевизия.
— Къде е Тран? — попита Марлин, когато той изчезна. — Мислех, че ще остане при нас.
— Отседна на едно място в „Байярд”. При делови партньори — ха-ха. Смята, че татко не го харесва.
— Но къщата е и моя.
— Какво да кажа? Когато става въпрос за мен, вероятно ще говори направо с татко, а теб ще изключи напълно, но пък се притеснява от английския си. Ама е страхотен учител!
— Определено. Казах същото на баща ти.
— Знае как да ти обясни нещата. Господи, как съм могла да съм толкова глупава да не го разбера. А и не те кара да се чувстваш неудобно, ако се изключат лекциите му относно безполезността на този свят и как да се удавиш, за да има повече ориз за останалите хора по света. Много е тъжно. Сигурно това е най-тъжното нещо на този свят: човек си открива призванието — единственото нещо, с което му се занимава на земята, като при това го прави чудесно, — а се оказва, че поради една или друга причина не може да му се посвети.
— Не знам. Хората често се занимават с каквото им се изпречи на пътя. Баща ти искаше да стане баскетболист, но е доста щастлив и като прокурор.
— Но той не е прокурор по душа — възрази Люси разпалено. — Именно това имам предвид. Добър е да образува дела, но не му позволяват. Вместо това размества бумаги и се занимава с бюрокрация. И го ненавижда. — Люси погледна майка си. — А ти, мамо? Все още ли се наслаждаваш на придобитото по нечестен начин?
Марлин неволно я зяпна.
— Защо по нечестен начин?
— О, начин на изразяване.
— Всъщност — обяви Марлин след дълга пауза — май е такова. Почакай малко. Искам да ми помогнеш. Много е важно. Сетих се, когато заговори за призвание.
Излезе да донесе портативния си магнетофон „Сони”.
— Ето за какво става дума. Два дни преди да осъществим ПП, твоят и моят приятел Олег Сирменков и отбор яки юнаци — един Господ знае откъде ги изнамери — щурмуваха селска къща в Косово и спасиха Дик Пери и групата му от лапите на сръбските им похитители. Всички добри момчета бяха спасени, а лошите — включително и две жени — избити при акцията. Ликът на Озбърн се появи по всички телевизионни канали на света. Нали помниш кадрите как Пери излиза от колата, а по костюмите на наобиколилите го спасители с огромни букви е изписано Озбърн?
— Да. Постоянно повтаряха кадрите. Е, и какво?
— Ами само няколко дни преди отвличането Олег се разхождаше из службата с изражението на котката, изяла канарчето. Всички други трепереха какво ще стане с ПП, но не и Олег. Беше напълно убеден, че стойността на акциите ще скочи до небето. И, разбира се, така стана. Попитах го защо е толкова уверен и той подметна нещо в смисъл, че някои събития могат да заработят в наша полза.
Люси я погледна озадачено.
— И ти… мислиш, че е знаел за отвличането, преди да стане ли? Тогава защо не го е предотвратил?
— Наистина — защо? Въпросът ме тормози от седмици. Освен това само четири дни след като отвлекли Пери на улица в Прищина, хората на Олег успешно се справиха със спасителната акция, а половината войски на НАТО, пуснати да дирят Пери, не стигнаха доникъде.
— Той го е инсценирал! Така ли мислиш? Уредил е да отвлекат собствения му клиент?
— Не, но според мен е знаел за отвличането и е позволил да бъде осъществено. Страшно бързо сформира спасителен екип и вероятно е знаел предварително къде се намира селската къща. Иначе е изключено акцията му да протече така успешно и да измъкне и четиримата заложници, без да пострада никой от тях, а междувременно избива единадесетте похитители. Олег е добър в работата си, но не чак дотам. А и всички лоши момчета са избити до крак. Така няма кой да каже какво се е случило.