Междувременно Карп, Клей Фултън, Гума и Мъроу седяха около масата в трапезарията сред множество бутилки бира, пиеха и топяха парченцата чипс в приготвения от Марлин сос. Фултън обожаваше соса на Марлин, но никак не му допадаха приказките — за случая с Фирмо, за крадените часовници, за връзката между Киско Ломакс и Фирмо и какво отношение има това с куршумите, изстреляни на „Хенри Хъдсън” в дъждовната нощ. Карп приключи с историята за посещението в дома на Кули, но Фултън продължи да мълчи навъсен.
След около половин минута Карп попита:
— Е? Какво мислиш?
— Какво мисля ли? Много си нахален да ме привикаш тук и да ми пробуташ всички тези глупости.
— Не са глупости — увери го Карп. — Само така могат да се обяснят всички факти. Киско Ломакс е попречил на Брандън Кули да изпълни мисията на живота си. Мисия, с която и баща му не се е справил, и когато го видял да минава онази вечер, си загубил ума, догонил го и го очистил.
— След като искаш да мислиш така — добре. Има нещо, наречено предварителен съд. Той установява дали някой е извършил престъпление. Щом смяташ, че такова е налице, отнеси се към тях. Така работи системата.
— Знам как работи системата — сряза го Карп. — Номерът е, че в този случай тя не работи, и затова сме се събрали. Преди стрелбата на магистралата само един човек е можел да свидетелства за връзката между Ломакс и Кули и това е Джон Карей Уилямс, Тенекето.
— Не. Само предполагаш, че е така. Всъщност не знаеш нищо. А и какво очакваш да направя аз? Да пропълзя в тунелите и лично да го заловя? Този тип вече е обект на сериозно издирване, дявол да го вземе. Той е основният заподозрян за масовите убийства на бездомниците.
— Ако ченгетата пипнат Тенекето, той никога няма да види съд.
— Да бе, твоята версия как Кули избива бездомници, за да прикрие следите си. Бъч, говоря ти сериозно: поеми си дъх и премисли всичко внимателна. Напълно си се вманиачил.
— Мисли каквото искаш — възрази кратко Карп. — Междувременно ме попита какво искам да направиш. Искам да започнеш пълно разследване на Брандън Кули и то да бъде направено както следва, а не формално.
— Изключено.
— Знам. И съжалявам. Истински. Но какво ще кажеш за друго: имаш достъп до личните досиета на служителите. Открий къде е бил в дните, когато жертвите са били убити. Няма да ти отнеме дълго време, а и ако си прав, би трябвало да попаднеш на алиби. От друга страна, ако не е бил на смяна и никой не го е виждал по времето, когато са извършени шестте убийства…
Фултън стисна зъби и процеди:
— Добре. Ще го направя. Има ли друго?
— Да. Когато хванем Тенекето, искам да го предам лично на теб.
— Знаеш къде е Тенекето? — възкликна Фултън с неприкрито смайване.
— Да, знаем. Сред общността в тунелите си имаме свои връзки, така да се каже. По-скоро ги има отец Дъган. Ти извърши ареста и го дръж под око, докато го изправим пред съда. Какво ще кажеш?
Фултън свъси вежди и се замисли.
— Добре, дадено. Но не искам да чувам повече останалите глупости. И — последно — по този случай ще направя само това. — Стана. — Благодаря за бирите.
— Има още нещо — обади се Карп.
— Казах ти…
— Не, не. Няма нищо общо с Кули. Спомена, че е твоя задача да отбележиш в компютъра районите с повишена престъпност и да насочиш повече ченгета натам. Места, където се продават наркотици и други подобни.
— Така е. И какво?
— Бихме искали да притиснете един тип.
— Търговец на наркотици ли е?
— С доста неща се занимава — отвърна Карп уклончиво. — Името му е Ралфи Пакстън. Живее на Западна Четиридесет и пета номер 542, апартамент ЗВ. Искаме през следващата седмица по улиците наоколо да закръжат ченгета, да правят проверки, да разпитват обичайните заподозрени.
— Ъхъ. В квартал като този не ни е нужен особен претекст. Ще го направя, няма проблем. И за какво ти е?
— Наистина ли искаш да знаеш?
За пръв път от доста време Фултън дари Карп с познатата си усмивка. Размаха пръст пред лицето му:
— Започваш да ставаш прекалено умен и това неизменно ще ти навреди, Бъч. Опасявам се да не се наложи да те затворя един ден.
— Всичко съм научил от теб. Ти си съучастник.
Все така усмихнат, Фултън си тръгна.
— Е, това мина добре — отбеляза Гума след значителна пауза. — Дали ще ни предаде, а?