— Няма да е предателство. Клей отговаря за ченгетата — и за Неш включително. Би трябвало да се грижи за тях. Вече е наясно какво знаем за Тенекето. Сега ще каже на Неш, че Кули вероятно ще се разтършува. Като се има предвид какви са мотивите му, ще се опита да го прикрие. Неш от своя страна му е партньор, затова ще сподели с Кули, въпреки — сигурен съм — предупреждението на Клей да не го прави. Така е при ченгетата. Изграждат си малки фортове да се пазят от външния свят, но и един от друг. Шефовете се стремят към власт, а малките риби се оправят помежду си. И една тайна: вярно, Клей Фултън е най-добрият ми приятел, но когато си имам работа с инспектор Фултън, не съм откровен докрай. Няма да е честно спрямо него. Затова му спестявам някои неща, както току-що постъпих.
Карп изглеждаше съкрушен, докато отпиваше от бирата си.
— Но междувременно се надяваш това да тласне Кули към действие ли? — попита Гума. — Очакваш да последва Дъган в тунелите?
— Ще му се наложи. И ние също ще бъдем там. Без теб, Мъроу, макар да си дребен и да се провираш успешно през тесни места. Какво направи с Парадисо?
— Още ми се смее в лицето заради теорията за Кули.
— И?
— Съсредоточил се е върху Тенекето, а аз му подхвърлих какви са нашите сведения: Тенекето е свързан с Фирмо, вероятно е действал като серийния убиец, а жертвите са преносвачи на крадената стока и сигурно са отклонили част от вещите. Щял да провери. Спомена и нещо около замисъла на ченгетата за голяма чистка на бездомниците под земята. Ще участват триста-четиристотин души. Възнамеряват да спипат всички там долу и да ги извадят на бял свят.
— Кога?
— Следващата сряда.
— По дяволите! Трябва да действаме бързо. Междувременно е изпял за намеренията ни пред Кули. Добре е. Нали тъкмо това целяхме. Кули вече ми се изрепчи. У него започва да се натрупва напрежение. Гума, ще се справиш ли с господин Ралфи? Знаеш какво трябва да направиш, нали?
— Да. Но ми се струва най-слабото звено в цялата акция. Сякаш е измислено от съпругата ти.
— Заедно го измислихме, благодаря. То е резултат от действията на два висококвалифицирани мозъка за борба срещу престъпността, като единият само бегло съблюдава закона. Но грешиш за другото.
— Кое?
— Най-слабото звено в плана — уточни Карп — е, че нямаме абсолютно никаква представа къде е Тенекето.
17
Съдебната зала на Нюйоркския съд за предварителни заседания на наказателния съд и за решаване дали даден процес да се предаде на по-нататъшна инстанция, е обзаведена като киносалон: с удобни меки кресла, тапицирани с бежова дамаска и подредени в три концентрични кръга. Не се предлагат безалкохолни напитки или пуканки, а и представленията обикновено са по-скучни и от типичните епични филми на Холивуд, но все пак е представление и зрителите — двадесет и трима граждани, избрани произволно от електоралните списъци — като цяло проявяват снизхождение. С изключение на креслата останалата мебелировка е оскъдна: банка за свидетеля, който е с лице към двадесет и тримата, все едно лектор е застанал пред аудиторията. Няма съдия или адвокат-защитник, понеже съдът е арена на действията на прокурора — той е продуцент, режисьор и главен актьор.
Карп стоеше с гръб към публиката, но с лице към свидетеля и задаваше въпросите си малко или повече на автопилот, извличайки информация от отегчен полицай: на определена дата, в определен час, на определено място в рамките на района намерил мъртво тяло на човек, по-късно идентифициран като Дезмондо Рамси. Карп накара човека да опише гаража, благодари на ченгето и го освободи. Следващият свидетел, лекар, бивш гражданин на Афганистан, потвърди, че господин Рамси, иначе в разцвета на силите си и в отлично здраве, е срещнал смъртта си под формата на куршум, пронизал го през сърцето. Благодаря, докторе. Появи се специалист по балистика и заяви, че е идентифицирал въпросния куршум като изстрелян от деветмилиметров „Колт”, регистриран на името на госпожа Сибил Маршак. Самият пистолет — в найлонова торбичка — също бе представен като веществено доказателство и идентифициран.
Гореспоменатите свидетели очертаха основните факти около престъплението: на територията на района е бил убит човек с пистолета на госпожа Маршак. Оставаше да се докаже, че именно тя е боравила с пистолета, и Карп призова следващия свидетел — Ралф Т. Пакстън. Приставът го закле пред съда. Карп застана пред него, но малко вдясно, за да не пречи на съдебните заседатели да го виждат. Пакстън, слаб тридесетинагодишен мъж, имаше тен с цвят на горчица и сресани назад коси, загладени с брилянтин. Бдителното му изражение се подсилваше от сновящите наляво-надясно очи и ближещия устните му език. Под чистата бяла риза без вратовръзка и кафявото сако раменете му бяха приведени. Костюмът му се допълваше от тъмни панталони и нови маратонки „Найк”.