Карп му се усмихна приятелски и го насърчи да опише събитията около смъртта на приятеля му Дезмондо Рамси. Колкото повече говореше мъжът, толкова повече нарастваше увереността му. Гласът му, първоначално тих и колеблив, стана по-силен. Карп не го прекъсваше много — само от време на време настояваше за по-голяма точност. Постепенно историята се сглоби: бил в ниша в гаража заедно с Рамси, който пиел вино и бил дрогиран. Говорел за някакъв удар, много голям. Връзвали на вързопи списания, а Рамси режел канапа с ножа си: десетсантиметров ловен нож. Чули стъпки от обувки на високи токчета, появила се жена. Тя не ги виждала, но те видели как се отправя към черна кола. Рамси обявил, че ще ограби бялата кучка. Това ли били неговите думи? Да, това били. Знаеше ли името на жената? Тогава не, но после го научил при разпознаването от полицейските снимки — Сибил Маршак. Рамси приближил жената с нож в ръка. Карп вдигна найлоновата торбичка и Пакстън идентифицира предмета като ножа, който Рамси държал през онзи ден. Какво направил после господин Рамси? Приближи я и развъртя ножа. Развъртя го? Да, сякаш да й го покаже, размахал го пред лицето й. Казал й да му даде чантата си, часовника А какво направила госпожа Маршак тогава? Извадила пистолет от чантата си и го застреляла. Просто ей така ли? Да, просто ей така. Всичко приключило светкавично.
Като цяло: добър свидетел, добре подготвен, но не от Карп. Развъртя ножа например — така пишеше и в протоколите от предварителните разпити, както и други дълги описания на чутото сега свидетелстване. Карп благодари на Пакстън и той напусна залата. Карп забеляза колко по-наперено върви сега мъжът в сравнение с влизането си. Дойде ред на последния свидетел — полицейски детектив и експерт по съдебна медицина. Чрез него Карп установи, че върху дръжката на въпросния нож са били намерени два чифта отпечатъци — на Пакстън и на Рамси — и го освободи.
Обръщайки се към съдебните заседатели, Карп ги информира, че с това приключва обвинението от името на обществото срещу Сибил Маршак. Отново уточни, че сега не решават дали госпожа Маршак е виновна за убийство, а дали има достатъчно доказателства, за да я дадат на съд по това обвинение. После им изрецитира как законът определя какво е престъплението: с намерение да причини сериозни щети, някой причинява смъртта на друг човек. Госпожа Маршак, посочи той, е стреляла по господин Рамси с намерението да му причини сериозно увреждане и е причинила смъртта му. После обясни какво е според закона оправдана самозащита. Съдебните заседатели трябва да преценят дали тя е постъпила правилно и оправдано в действията си. Като се има предвид, че била изправена пред угрозата да умре или господин Рамси да й причини сериозно увреждане, да преценят несправедливо ли я е нападнал той и ако смятат, че причиняването на смърт е оправдано и необходимо, за да избегне госпожа Маршак тази опасност при дадените обстоятелства, могат да оправдаят убийството, вместо да повдигнат срещу нея обвинение за предумишлено убийство.
След тази реч сред съдебните заседатели последва тихо шушукане. Това поставяне на нещата определено под нов ъгъл изискваше далеч по-голямо интелектуално усилие от обичайното за заседателите. Беше изключително необичайно съдебни заседатели в предварителния съд да не привлекат някого под отговорност. (Други съдебни заседатели бяха отсъдили, че Брандън Кули е застрелял човек при самозащита, но Кули бе ченге, а Ломакс — бягащ престъпник, така че нямаше никакъв проблем.) Възникваха няколко въпроса: трябвало ли е той да я наръга, за да предизвика действията й? Не. Но при тези обстоятелства опасността е била непосредствена и поведението й — оправдано. От тях зависеше да отсъдят дали е така. Не е ли могла тя да стреля така, че да избие ножа от ръката му? Карп се опита да не направи гримаса и да не забели театрално очи. Именно всички те трябва да решат дали нейните действия — стреляла е по тялото му — в случая са оправдани.
Остави ги да разсъждават и се настани на един от пластмасовите столове в малката стаичка до съдебната зала, където обикновено чакаха свидетелите. Планът се разгръщаше. Но кой план? Който състави той, който измисли Марлин, или някаква смесица от двата? Нямаше ни най-малка представа. Разиграващият се в момента фарс представляваше част от плана. Колкото и невероятно да бе, Киган буквално му нареди да постъпи така, и то в присъствието на перчещия се Нортън Фулър. Карп помнеше изписалото се удивление върху лицата и на двамата, когато без никакви възражения се подчини.