— Как да ти кажа? Май съм си пропуснал призванието.
— Сплашихте ли го?
— Беше си готов. Взех Роко и Вини Луна само за тежест. Струваше ми се, че Вини ще прихне, но успя да се въздържи и се ухили зловещо. Какво, не си имал успех с Маршак, а?
— Както очаквахме. Чернокож тип те приближава в подземен гараж с нож в ръката: класическият кошмар на американеца. „Слава богу, че е имала пистолет в чантата”, възкликват обикновено хората.
— Освен да пълзя из тунелите, какво друго искаш да направя за теб?
— В момента нищо. И ти благодаря, Гума Голям длъжник съм ти.
— Така си е. Ще ти изпратя сметката.
Карп изключи безжичния телефон и го постави на масичката.
— Гума се обади.
Съпругата му свали слушалките и спря да прослушва записа.
— Успял ли е?
— Така твърди.
— Не изглеждаш особено щастлив.
— Защото не съм — обясни Карп. — Искам всичко това да е приключило. Истински ад е. В момента не искам да обсъждам закононарушенията си. Как върви прослушването на откраднатите записи?
— Хлапето ни се е справило добре. Станало е точно както предполагах. Олег е имал сигурна информация за отвличането. Направил го е човек от придружаващата група. Това тук са разговорите с Иля — човекът е докладвал на него. Олег е знаел къде и кога ще бъде извършено отвличането и къде ще скрият Пери. Отказал да се намеси. Резултатът: международен инцидент, огромно отразяване в медиите и той се намесва и довежда нещата до щастлив край два дни преди ПП да излезе на борсата. Така гарантира, че всички ще полудеят да купуват акциите ни. „Озбърн, аз май ще закупя хиляда” — сигурно така е казал. В основни линии така се случва, когато КГБ открие, че капитализмът съществува. Обожават парите, но почти винаги им се изплъзват.
— Смяташ ли да огласиш случая?
— Може и така да се каже — заяви Марлин с тон, който подсказваше, че не желае да говори повече за това. — Сигурно ще ти е интересно да узнаеш, че имаме данни за Тенекето, или поне Майк Дъган има. Довечера Люси ще отскочи до „Свети Пат” да получи информация от типа, който е нещо като тартор на хората-къртици.
След значителна пауза Карп се обади:
— Май не ми се ще Люси да се замесва в тази история. Защо не отидеш ти?
— Защото имам друга работа, а освен това Люси е напълно компетентна да събере малко информация.
— То това е всичко, нали? Само информация?
— Тя наистина иска да открие Тенекето. Приятели са.
— Той е сериен убиец.
— Мислех, че Кули е серийният убиец.
— Достатъчно убийства бяха извършени, за да стигнат и за двамата — сряза я Карп. — Този път искам да ме подкрепиш, Марлин. Не желая Люси да се навира в тунелите.
— Тран ще я пази.
— Поредният сериен убиец. Сериозно говоря, Марлин.
— Знам, но не мога да преброя колко пъти вече сме обсъждали всичко. Искаш да я пазиш и да си доброто татенце, но изборът е дали да я подкрепиш, когато тя се кани да предприеме нещо рисковано, което е намислила да направи, или да й забраниш и да я накараш да се чувства виновна, защото и без това ще го направи. Сега тя е само на седемнадесет и ще става все по-лошо. Радвай се, че поне всяка събота не се вози в кола, шофирана от пиян тийнейджър, както правят половината й връстници в Америка.
— Не е едно и също.
— Не е. Много по-страшно е, отколкото да търсиш някакъв тип в тунел, докато за ръката те държи един от най-опасните мъже в Северна Америка и си заобиколен от неговите помощници.
— В такъв случай искам да е плътно до мен.
— Добре. Тогава ще го превърнем в семейна история. Нали по списанията постоянно ни съветват да правим така? — обяви Марлин решително и отново надяна слушалките.
На Люси й бе нужно време, за да привикне с вонята на мъжа. В сравнение с него Звънчето миришеше като на току-що изкъпано бебе. Човекът или зашиваше, или в диплите на дрехите му се мотаеха мъртви животни. Играеше шах с пастора в мазето на църквата. Играеха бавно и мълчаливо. След половин час тя се отказа да следи играта. Люси бе най-слабият шахматист в семейството. Никога не успя да победи родителите си, а наскоро дори Зак я срази и през цялото време не спря да се залива от смях. Каквито и мозъчни клетки да използваха нормалните хора, за да играят шах, в нейната глава те явно бяха подменени със способността да учи езици. След лаконичен поздрав отец Дъган отново насочи вниманието си към шахматната дъска. Другият мъж въобще не й обърна внимание. Това я ядоса и тя го зазяпа навъсено. А имаше какво да се види. Преди всичко беше едър: вълнена шапка, която, преди да стане толкова мръсна, вероятно е била зелена, покриваше главата му, наподобяваща леко спаднала баскетболна топка. Ухо не се виждаше, а по-скоро мръсна черна дупка — някога човекът явно бе попадал в пожар. Набразденото от белези и дълбоки бръчки лице бе някак разкривено: едната половина сякаш се усмихваше, а другата изглеждаше смръщена. Люси стоеше от смръщената му страна. Изпод заешката уста се забелязваше, че предните зъби липсват. Дори очите му не бяха наред — едното черно, другото зеленикаво. Наистина приличаше на Резервни части, макар отецът да го наричаше Джейкъб.