Люси си даде сметка, че жадно поема въздух, а отец Дъган се засмя.
— Не може да се диша дълбоко, когато Джейкъб е наоколо — отбеляза той.
— Господи!
— Направо вони, нали? Как ти се стори?
— Той ли? Ужасен, но всъщност не особено плашещ. Много е впечатляващ, но явно не е зъл и не прилича на животно. Знаеш ли историята му?
— Не бих казал. Но от време на време изпуска по някое парченце. Явно е роден долу, под земята. Майка му май е била замесена в нещо незаконно и не се появявала горе много-много. Изкарвала си прехраната… както можеш да очакваш. Господ знае как е оцелял, но е факт. Бързо пораснал, което, предполагам, е било добре. Представа нямам как се е научил да чете, защото определено никога не е стъпвал на училище. Една нощ го заварих пред църквата. Ровичкаше сред купчина книги, прекалено разкъсани, за да бъдат изпратени някъде, и аз го поканих да влезе. Умен е — нали видя как току-що ме би, — но това не е точно човешки тип интелигентност.
Дъган отпи от чая и запали нова цигара.
— Ще ни помогне ли да намерим Тенекето?
— О, той вече го направи. Преди да дойдеш, подробно ми описа как да намеря Нишата на плъховете, но искаше да те види.
— Мен?
— Да. И не проявявай излишна скромност, ако обичаш. Изградила си си солидна репутация сред бездомниците. Споменават се няколко случая на вълшебно изцеление.
Той размърда вежди и отправи поглед нагоре.
Люси се изкикоти и поруменя.
— Престани! — помоли тя.
— Папата е бил уведомен.
— Не, наистина… Значи ще слезем долу?
— Така изглежда. И колкото по-скоро, толкова по-добре. Какво мислят родителите ти по въпроса?
— О, татко е против, но той винаги възразява. А мама, разбира се, подкрепя идеята. — Тонът й стана угрижен. — Трябва да си вървя.
— Ще те изпратя малко.
На стълбището от мазето на черквата той попита:
— Продължаваш ли да имаш видения?
— Малко и не така често, макар че заради Света Т. почти ме арестуваха в един влак. Посланието май гласи да уча усилено и да чакам.
— Люси — обърна се той към нея на сбогуване, — и за цялата тази история…
Красноречиво прилепи пръст към устните си, за да й даде знак, че трябва да мълчи.
Тя кимна, прегърна го силно за довиждане и бързо пое по улица „Мълбери”. Беше паднал мрак, но запалените светлини по витрините на магазините и галериите осветяваха пътя. Пред културните и търговските центрове се развяваха знамена. Изведнъж зърна познат силует да се придвижва бързо в противоположна посока.
— Дейвид!
Но Грал не я забеляза, както не забелязваше и нищо друго. Крачеше бързо, а пешовете на разпарцаленото му сако се вееха като знамената по пилоните; имаше напрегнато и непроницаемо изражение. Тя му препречи пътя и го хвана за ръкава.
Той се спря и я погледна.
— Дейвид, какво има? Добре ли си? Почти се сблъска с мен.
— Извинявай. — Лицето му претърпя странна метаморфоза, все едно рисуваше образа на познатия Дейвид Грал. И ето ги отново: добрите очи с весели пламъчета, ангелското изражение, прекрасните устни, извити в усмивка. — Извинявай — повтори той. — Бях се отнесъл нанякъде. Какво правиш навън? По живот ли си тръгнала? Ще се отдадеш на развлеченията на богатите ли?
— Точно така. Светските купони не минават без мен. Това е заради лицето ми на супермодел и отношението ми към модата. А с теб какво става?
Усмивката му се стопи.
— Още лоши новини. Намерили са тялото на Дъг при релсите. Поредната жертва. Стават седем. Сега съм се запътил натам, да видя какво да направя. Сигурно има роднини, които трябва да се уведомят.
В главата на Люси се мярна неблагочестивата мисъл, че специално в този случай на обществото е било направено добро. Ала веднага я обзе чувство за вина.
Грал сякаш прочете мислите й.
— Да, разбирам те. И на мен ми хрумна същото: този път серийният убиец е направил добро. Това само показва колко далеч сме от идеалната любов. Но все пак е като благословия. Нали знаеш, че носеше вируса?
— Не знаех.
Спомни си битката с Дъг Дрогата и пролятата кръв; не успя да потисне отвращението си.
— Да, носеше го и това го изпълваше със злоба — продължи Дейвид. — Правеше какво ли не, само и само да накара приятелите си да използват игла, с която той се е боцкал. Странно е. Вярно, дъждът вали по главите и на праведните, и на неправедните, но ми се струва по-справедливо лошите да получават заслуженото си тук, пред очите на всички, а невинните да не стават жертви на изнасилване и убийство. Какво би станало, ако имаше светци, които се грижат за лошите, както Майка Тереза се грижи за окаяните и бедните?