— Това е налудничаво — обади се Фулър. — Преследвал е жертвата и я е причакал. И се е стигнало до убийство. Това са две утежняващи вината обстоятелства. И нищо не ги смекчава. Тази отрепка има криминално досие. Освен това — дебело искам да подчертая, Джак — в този случай еврейската общност ще скочи. А и бизнесът. Цялата търговия с диаманти зависи от типове, които се разхождат нагоре-надолу с милиони в джобовете и никой не ги закача. А погледни на нещата и откъм емоционалната страна: човекът се прибира мирно и кротко вкъщи и някакъв жалък негодник го убива. Искам да кажа — ако за този случай не издействаш смъртна присъда, кога ще го направиш?
Киган изслуша мълчаливо целия брътвеж и се обърна към Карп:
— Е?
— Не съм в състояние да ти помогна, шефе — вдигна рамене Карп. — Нямам никакъв опит със съдебни заседатели, занимавали се с убийства, а и не сме имали подобен случай, откакто възвърнаха наказанието. В тази сграда ти единствен си печелил дело, приключило със смъртна присъда.
Киган кимна.
— Да, май си прав. Преди двадесет и осем години, точно преди да премахнат смъртното наказание. Това беше последният ми случай. Преди това бях пратил други четирима на електрическия стол.
— И това е също силен коз — обади се Фулър. — За изборите. Няма да ти помогне, ако се огънеш в този случай. Залаганията вървят три към едно, ако си получи заслуженото.
Карп погледна смаяно Фулър.
— Залагания по този случай! — Обърна се към Киган: — Джак… Залагания… За да повлияят на решението ти по криминално дело?
— Не — възрази Киган, — а за да ми се чуе гласът. Това е част от кампанията. Всички залагат, Бъч. Знаеш, че се изказах против смъртното наказание в Олбани. Но сега то отново е факт. Ние представляваме Народа, а Народът независимо по каква причина е решил, че екзекуцията на убийците е нещо добро. Случаят „Бенсън” покрива обществените очаквания да се промени законът, та да бъдат наказвани онези, които убиват някого с цел лично облагодетелстване. Така че Нортън е прав — няма да имаме по-добра възможност от сегашната.
— Джак, ти си областният прокурор — отбеляза Карп и видя как пурата се насочи към него.
— Обожавам да ми напомняш точно с този тон, че съм областният прокурор. Да не би да смяташ, че нарушавам принципите си заради политически облаги?
— Никога не бих казал подобно нещо, Джак.
— Но си го мислиш. Наистина ли при всякакви обстоятелства ще бъдеш против смъртното наказание?
Известно време Карп обмисляше отговора.
— Не, не при всякакви. Вероятно малцина — като твоите Тед Бънди, Джон Уейн Гейси, Ед Гейн, Ейкман — не заслужават да дишат същия въздух като нас. Тогава вината се манифестира, процесът се превръща във формалност, а обвиняемият признава всичко и твърди, че с радост ще го повтори. Такива случаи имам предвид. Може би. Но какво да кажем за полуидиот като Бенсън, който отрича всичко? Разполагаме само с косвени доказателства, имаме налице само един свидетел и не сме открили оръжието. Не. В такъв случай не мисля, че трябва да се стига до смъртна присъда. Доживотен затвор? Да. Но екзекуция? Не се чувствам уверен. Ония, които аз съм пъхал зад решетките, винаги са си го заслужавали. Но не съм толкова сигурен за твоите.
Получи ледена усмивка.
— Странно. И аз се чувствам по същия начин. Имам предвид твоите случаи.
— Имаш основание. Искам само да отбележа, че и двамата знаем как протичат съдебните процеси и как дребни неща ги насочват в една или друга посока. При обикновени дела в главата ти се върти: „Без никакво съмнение съм наясно, че този тип го е извършил, но ако все пак се окаже, че не е той, ако нещо не съм догледал, ако излезе, че ченгетата са се олели, тогава ще ни се размине с извинения и някаква компенсация”. Ако обаче убием този тип, се озоваваме в съвършено различна морална вселена. Мисля, че ме бива за тази работа, но изпитвам известни съмнения относно способността си да работя в такава среда. А в нашия щат на нивото на тукашната инстанция е пълно с прокурори, които не би трябвало въобще да се захващат с дело за углавно престъпление.
Докато говореше, Карп не откъсваше очи от Фулър. Той обаче избягваше да го погледне. Свел очи, клатеше глава наляво-надясно като козел, който се чуди от коя туфа трева да пасе.