Зад нея се чуха стъпки и се мярнаха ярките лъчи светлина от фенерите. Моментално се извърна.
— Загасете светлините — извика тя с дрезгав, театрален шепот.
Оказа се прекалено късно. Лъчите осветяваха сцената, а фигурите на нея застинаха на място като картина от ада.
Люси, подобно на всички американци, бе ветеран на безброй филми на ужасите. Изненада се колко нормални изглеждат. С изключение на оръжията и израженията им човек би ги взел за хора, чакащи на опашка за безплатна супа. Карп, Марлин и Дъган загасиха фенерите.
За миг бяха като слепи. Карп посегна да хване дъщеря си за рамото, но не го напипа. После над тях премина параболата на ярка червена светлина, насочена към хората-къртици, и с кухо метално изкънтяване падна на десетина метра от групата, като продължаваше да свети весело.
В главата на Марлин се мярна думата фитил, съпроводена с колосален ужас.
— Бомба! — изкрещя тя и се стовари върху земята.
Карп отново посегна към дъщеря си, сграбчи някакъв найлон и направи същото. Проблясък от ярка светлина изпълни помещението, последван моментално от експлозия и свистене на летящи наоколо шрапнели.
— О, Господи! Исусе!
Думите изрече Дъган. Марлин запали фенера си. Свещеникът лежеше по гръб, гърчеше се и стискаше бедрото си. Между преплетените му пръсти се лееше ярка кръв.
— Някой да дойде да ми свети — извика Марлин.
Люси изтича към нея. Марлин коленичи до поразения мъж, разкопча ципа на гащеризона си, свали тениската, сгъна я и я притисна към раната. За десет секунди платът почерня от бликащата кръв. Марлин свали сутиена си, опаса го около крака на Дъган близо до слабините, завърза го и използва дръжката на фенера, за да затегне импровизирания турникет. Кръвта спря да блика от раната, но продължаваше да тече.
Закопча ципа си и каза на Карп:
— Трябва да го извадим оттук. Ще умре от загуба на кръв. Ще успееш ли да…
Млъкна, защото точно в този момент кучето изръмжа, половин тухла прехвърча покрай главата й и се разби в стената зад нея. Хората-къртици се бяха хвърлили в атака. Нападателите, около петнадесетина, бяха въоръжени с парчета тухли, заострени прътове и метални тръби. Марлин извика: „Суити! Ocidetil— означаваше „Убивай”. До момента никога не бе получавал тази заповед, но знаеше как да се справи. Кучето се хвърли напред.
От фенерите излязоха добри боздугани, само дето след няколко силни удара светлините им изгаснаха. Сега се биеха в тъмнина, разсейвана само от тлеещите искри на огньовете, отразени в извития таван. Карп се чувстваше в свои води, раздаваше удари наляво-надясно, размазваше физиономии и крайници и през цялото време не го напускаше усещането за нереалност: всичко това не бе възможно да се случва! Люси, вдясно от него, бранеше тази му страна и гърба. Вляво Марлин, застанала над Дъган, халосваше всеки, който се приближи. Някъде в мелето кучето вършеше добра работа — виковете от болка бележеха успехите му. Нападателите не действаха координирано — все пак не бяха войници, — но бяха прекалено много. Карп усети как нещо го удари по коляното и се свлече на пода. Мъж с окървавена физиономия застана над него с вдигнато над главата оръжие.
Карп забелязваше всичко до най-малки подробности, все едно повтарят ход от спортно състезание. Мъжът, който щеше да го убие, държеше кол с прикрепен в единия край камък.
Със светлината ставаше нещо странно. Карп започна да различава още повече детайли: лицето на мъжа, липсата на два предни зъба. Запита се дали това се дължи на предстоящата смърт, или защото вече умираше. Опита се да изрита мъжа, та онзи да изпусне оръжието си. По някакво чудо нападателят отстъпи и изчезна. Ушите на Карп още пищяха от избухването на бомбата, но му се стори, че чува и серия далечни експлозии. Халюцинираше ли? Повдигна се на лакти. Не. Някой държеше фенер и стреляше по мяркащите се пред светлинния лъч фигури. Видя как се строполяват мъже, други побягваха. Шумът от отдалечаващи се с тичане стъпки замря.
Мъжът с фенера приближи Карп и насочи лъча към него; той предпази очите си. Светлината попадна и върху труп в краката на Карп — оня, който се готвеше да го убие. Познат глас попита:
— Какво ще кажеш за тази стрелба? И за нея ли ще ме привлечеш под отговорност?
— Кули?
— Да, Кули съм. Каква каша. Къде е Тенекето?
Карп не отговори.
— О, за бога, Карп! Той е шибаният сериен убиец. Къде е?
Марлин пристъпи напред.
— В онзи страничен тунел — посочи тя. — Тук имаме лошо ранен. Нужна му е медицинска помощ.