— Господи! — възкликна Кули, след като набързо огледа раната на свещеника. — Ама и вас си ви бива, хора. Можете ли да го извадите сами?
— Не — отвърна Марлин. — Никога няма да го извадим през шахтата, през която слязохме. Някой трябва да се качи на повърхността и да доведе помощ — парамедици, светлина, носилки… Кули, къде е партньорът ти?
— Не знам. Тук слязох сам.
— Сам? Но… Стори ми се, че още някой върви по стъпките ни.
— Госпожо, представа нямам за какво говориш — отвърна Кули. — Дойдох долу сам.
Карп скочи на крака, при което го прониза остра болка в коляното, та чак сърцето му подскочи.
— Къде е Люси?
Кули освети с фенера си наоколо и изпсува. Беше изчезнала.
Люси се събуди от болка. Главата я болеше. След първата експлозия, когато хукна по тунела, не помнеше нищо. Тенекето… Хвърляше бомби по… Спомни си за хората; хората-къртици. Отвори очи. Видя светлина, отразена в тухлите; електрическа светлина, притъмнена от движещи се сенки. Някой здравата дърпаше гащеризона й. При всеки напън главата й се удряше в тухлената стена и силна болка я разцепваше. Опита се да седне, но я притискаше някаква тежест. Усети нечий дъх върху ръцете си; облъхваше я воня като в маймунарника на зоологическата градина или може би идваше от другия мъж, затиснал раменете й с колене. Смъкнаха гащеризона й до талията. В съзнанието й се мярна думата изнасилване. Трепна неволно, размърда се и изрита така, че мъжът, който се опитваше да свали ботушите й, падна назад и силно изпсува. Другият, възседналият я през раменете, я фрасна по устата. Отново загуби съзнание. Когато се посвести, се оказа, че тениската й е свалена и един от мъжете се опитваше да свали крачолите й.
Ръката на Люси зашари по пода — търсеше парче тухла или каквото и да е, но да й послужи като оръжие. Не откри обаче нищо подходящо. Едва ли имаше значение. Като се има предвид заниманието на майка й, тя знаеше доста за изнасилването и въобще за насилието. Даваше си сметка, че безнадеждно слабо, невъоръжено момиче, колкото и да е умно, едва ли ще възпре двама средни на ръст мъже да направят каквото са си наумили с тялото й.
Свалиха гащеризона й. Усети придръпване на кръста, чу порене на плат и остана съвсем гола. Мъжът се изправи, свали панталоните си и започна да съблича и втория чифт отдолу. Люси затвори очи и започна да се моли. Не се молеше за спасение; молеше се за сила да не се отчае и да оцелее с ненакърнен дух, а ако ще я убият след това — за Божието милосърдие и опрощаване на греховете. Молеше се и за душите на двамата мъже.
Сега единият отново коленичи пред нея и тя усети как грубо разтвори краката й. 3наеше, че страшно ще я боли. Мъжът издаде странен гърлен звук и по корема и бедрата й се посипаха топли капки. Люси се досети какво е и настръхна.
В следващия миг се чу вик, рязко движение, писък. Някаква тежест се стоварва отгоре й и внезапно мъжът вече не притискаше раменете й. Отвори очи. Мъжът, който току-що се готвеше да я изнасили, се мяташе като риба на сухо и държеше с две ръце врата си. На оскъдната светлина потокът кръв, процеждащ се през пръстите му, изглеждаше черен. Той се изви назад, срути се върху земята и застина. Зад гърба си чу шумове: тичащи стъпки, борба, стенания. Благодарение на запаления фенер, изтърколил се до трупа, виждаше сенките на биещите се тела върху тавана. Изправи се тромаво на колене и запълзя. Намери гащеризона си и някак си го нахлузи. През цялото време й се искаше ръцете й да спрат да треперят. Намери ботуш, обу го, затърси другия наоколо, спъна се и падна.
От тъмнината се чу болезнен вик, после звук на падащи капки върху нещо твърдо и накрая тупване на тяло върху земята. Сграбчи фенера. Не остана кой знае колко изненадана от появата на Дейвид Грал в светлинния лъч.
— Най-добре да отида да я потърся — предложи Кули. — Единият от вас да остане при отец Дъган, а другият да се върне за помощ. Имам радиоприемник, но тук не лови.
— Идвам с теб — обявиха Карп и Марлин едновременно.
Кули се наведе и извади от кобура на глезена си 38-калибров револвер.
— Който ще остане, по-добре да вземе това. Безсмислено е някой от вас да идва с мен да я търси. Ще означава само да внимавам за още един човек.
— Бъч, иди ти. Аз ще взема револвера и ще остана при Майк.
Карп се изправи в цял ръст и високо, ясно артикулирайки всяка сричка, обяви:
— Няма да изляза от този шибан тунел без дъщеря си. Да вървим, Кули.
След тези думи се отправи в посоката, накъдето изчезнаха хората-къртици. Кули даде на Марлин револвера и тръгна след Карп.
Тя седна до свещеника, провери турникета, погледна лицето му — беше блед и изпотен.